|
| *** |
Господарю, написах, дойде време отново да отворим фабриките за илюзии, които преди години грубо бяха запечатани и направо разрушени. Рекоха тогава управляващите - край на илюзиите, затваряйте цеховете, от днес нататък ще живеем демократично и по новому.
Затворихме ние производството и веднага всички закъсаха. Защото народът не може да я кара без илюзии. По-късно вие взехте властта и принципите в свои ръце. И мъдро рекохте, че ще живеем по новому и правилно, няма да крадем, спираме да лъжем и вече в държавата ще говорим само истината. Няма да имаме нужда от никакви илюзии, защото щастието е пред нас, лошите ще бъдат наказани, а престъпните - въдворени. За добрите нищо не казахте.
Правилно, за това сме ви избрали - вие да казвате на кого животът да е рози и мед, кой да се чувства кофти като градобитина, кой да опъва каиша в затвора.
Истината обаче е, че ние малко прецакахме работата.
Както ни наредихте: спряхме да мамим, говорим само истината, във всичко ви подкрепяме и чакаме вие също да ни подкрепите. Най-добросъвестно и този път доброволно закрихме пак фабриката за илюзии и легнахме на това ухо, което слушаше вашите омайни приказки. Обаче тук-таме останаха по едно-две цехчета, които не спряха. Скришом, разбира се, нощем въртят валяка, ама бачкат, произвеждат илюзии. Евтино ги дават, народът ги граби. Пазар е това, живот. Хората искат илюзии.
Господарю, написах още в писмото си, така вече не се живее.
С трима-четирима нашляпани депутати, с дузина окепазени и уволнени директори от различен калибър, с една торба порицани, даже и наказани големи чиновници, и с толкова хвърлени във въздуха от вас и вашите другари обещания, не се живее! Тъпо е и вече ежедневно.
Хората искат друго.
Искат например да стане пред тях един държавен мъж, който да им каже веднъж завинаги истината, ама цялата истина.
Че живеем бедно и това ще е за дълго. Че Европа не ни ще във вида, в който сме, и това е казано твърдо и от сърце. Да ни каже още, че в държавата най-много виреят лобизмът и интригантството, както и майсторлъкът да правиш от всичко далавера; и колкото си по-близо до властта, толкова по-рахат си, рози и мед капят на душата ти.
Търси се на пазара такъв държавен мъж, търси се, ама няма.
Затова нашето цехче фабрикува илюзията, че такъв държавен мъж - който ей сега ще каже на всички цялата истина и ще ни поведе напред, - има такъв мъж и това сте вие, господарю, нашият любим партиен председател и премиер! Народът граби илюзията и бяга по къщите си.
И други илюзии изкарваме от нашите цехове - ей така, на ишлеме.
Че ще се храним три пъти на ден. Че правителството е безгрешно. Че корупция има, ама тя е в единици и по места, и то главно от врагове на нашата любима партия. Че идват избори, които ние ще спечелим като едното нищо. Че всички обичат партията и най-вече нейните безсмъртни ръководители. Че в най-скоро време ще видим с очите си светлото бъдеще.
Бичим в два-три цеха илюзии денонощно, та чак пушек се вдига. Даже има дни, в които направо не смогваме - толкова много се търсят илюзиите.
Така стоят нещата при нас.
Иначе по нищо не се различаваме от останалите иръпшъни, дето гласуваха за вас - клечим пред кабелните телевизии, пием си бирата и чакаме светлото бъдеще.
Пуснете сега някоя по-реална заповед - ще се опитаме да я прекроим в дела. Но разберете ни: без работа, без хляб, без надежди, че и без илюзии - няма да стигнем далече.
Иначе при нас вечер по улиците ходят скелети, а нощем от гората гласове вият. Някои твърдят, че това е гласът на правдата, ама ние на иръпшъните много-много не вярваме.
Знам, че не ни броите и за слива, но не можех да не ви докладвам.
Това написах в писмото, турих го в плик и го надписах - до правителството, за господаря.
Сега седя и отговор чакам.
