В Германия периодично се разгаря дебат за лявата терористична организация Фракция "Червена армия" (РАФ), която действаше три десетилетия през миналия век във ФРГ и е отговорна за смъртта на 33-ма представители на властта, полицията, бизнеса и чужди военни в опитите си да създаде марксистко общество в Западна Германия. Самите терористи също дадоха 20 жертви. Причината за периодичното подновяване на разговорите и споровете за този период е предизвикана от пускането на поредния терорист на групата от затвора. На 20 юни обаче германските власти освободиха последната лидерка и член на РАФ, която беше зад решетките - Биргит Хогефелд. Тя ръководеше т.нар. трето поколение на терористите и е лично отговорна за смъртта на четирима души. Окръжният съд във Франкфурт на Майн промени остатъка от доживотната й присъда на условна с 5-годишен изпитателен срок. При произнасянето на присъдата съдът взе под внимание това, че тя се отрече от РАФ и пое лична отговорност за престъпленията, които е извършила групировката. Това е един вид прецедент за член на тази организация, тъй като почти всички други нейни "бойни другари" не сториха това и не се извиниха за кървавите си действия. Хогефелд излежа в затвора 18 години от присъдата си. Според германските закони присъдата от доживотен затвор може да бъде променена на условна, след като осъденият е изкарал поне 15 години зад решетките. През 2007 г. тя подаде първата си молба за помилване до тогавашния президент Хорст Кьолер, който обаче отказа да стори това. На следващата година съдът във Франкфурт постанови, че като бивш член на групировката Биргит Хогефелд трябва да излежи поне 18 години в затвора, преди отново да поиска да бъде освободена. През лятото на 2009 г. на нея все пак й бе разрешено да напуска затвора през деня, но да се връща и да пренощува там. Тя дори успя да си намери работа и през май м.г. отново подаде молба за помилване, но и този път отиващият си президент Кьолер я отхвърли, след като преди това бе помилвал друг член на РАФ - Кристиан Клар, който обаче изкара 24 години зад решетките за своите кървави престъпления. Така се стигна до сегашното решение на съда.

54-годишната Хогефелд бе осъдена през 1996 г. за убийството на трима американци и германски полицай, както и че е участвала поне в 10 други покушения, извършени от фракцията през 80-те години на миналия век. През този период РАФ уби директора на "Дойче банк" Алфред Херхаузен, който бе взривен в колата си през 1989 г., и шефа на Службата по управление на държавната собственост Детлев Карстен, застрелян през 1991 г. Самата Биргит Хогефелд бе задържана през 1993 г. на гарата Бад Клайнен в провинцията Мекленбург-Горна Померания от бойците на германските спецчасти GSG-9. По време на операцията Хогефелд и нейният любовник Волфганг Грамс, виден член на РАФ, открили огън срещу полицаите, при което убили един от тях, а Грамс бил тежко ранен. След това, според официалната версия на властите, той предпочел да се самоубие, за да не бъде хванат. Според твърдения на неговите роднини Грамс бил "екзекутиран" от спецчастите заради убития им колега. Хогефелд бе задържана и обвинена в голям брой престъпления, между които убийства и покушения. През 1996 г. съдът я призна за виновна за убийството на трима американци и немски полицай по време на атентат срещу американската военна база във Франкфурт през 1985 г. В частност, следствието установи, че привлекателната Биргит се запознала с американския военнослужещ от базата Едуард Пиментал в един бар и примамила 20-годишния войник в дома си, където хладнокръвно го застреляла. По този начин екстремистите от РАФ имали вече документите и униформата на американския военен, което по-късно им позволило без проблеми да проникнат на територията на базата на САЩ и да взривят там бомба, при което загинали двама войници на САЩ и един германски полицай. Независимо от това, че по време на процеса Хогефелд нееднократно призоваваше РАФ да спре бойните действия и да се саморазпусне, като бе една от малкото членове, която призна погрешната посока на организацията, съдът я осъди на три доживотни присъди и тя прекара следващите години в женския затвор във Франкфурт.

Освобождаването й обаче не значи, че германската Темида е свършила с терористите от РАФ. На 7 април 1977 г. в центъра на германския град Карлсруе двама души на мотоциклет стрелят по колата, в която се намира главният прокурор на ФРГ Зигфрид Бубак, като заедно с него убиват още двама души. Според терористите Бубак носел непосредствената отговорност за смъртта на членовете на РАФ - Холгер Майнс, Зигфрид Хауснер и Улрике Майнхоф. Защото като главен прокурор и координатор между съдебните органи и западногерманското разузнаване в тясно сътрудничество с ЦРУ и Комитета за сигурност на НАТО той бил подготвил акцията срещу тях. По-късно за убийството на главния прокурор осъдителни присъди получават Кнут Фолкертс, Кристиан Клар и Бригите Монхаупт, считана за лидер на второто поколение на терористите. Те бяха пуснати на свобода преди няколко години. М.г. обаче делото се възобнови с нов обвиняем - бившата членка на РАФ Верена Бекер. Всъщност Бекер вече веднъж бе задържана заради този случай месец след атентата, когато в дома й е намерен пистолетът, с който е убит Бубак. Но контраразузнаването тогава заяви, че по време на убийството тя е била в Ирак. През есента на 1977 г. Бекер получи доживотна присъда, но не за убийството на Бубак, а за опит за убийство на полицаи при задържането й. Терористката излежа само 12 години в затвора и бе неочаквано помилвана от бившия президент Рихард фон Вайцзекер. В края на ноември 1989 г. далеч от всякаква публичност тя излезе от затвора, промени името си и заживява спокойно в Берлин. През април 2007 г. обаче стана известно, че Верена Бекер още през 80-те години е посочила в свои показания, че физическият убиец на Бубак е нейният "боен другар" Щефан Висневски, за което обаче липсват доказателства. Междувременно прокурорският син Михаел Брубак направи собствени разследвания и успя да убеди властите в съществувалите и по-рано съмнения, че стрелецът всъщност е бил жена. Заподозряната от него е именно Верена Бекер. Арестът на 58-годишната Бекер бе извършен в дома й в Берлин м.г. след ново разследване на федералната прокуратура, при което те намираха следи от нейна ДНК върху писмото, с което РАФ поема отговорността за убийството. Прокуратурата реши, че тя е играла ключова роля при планирането и извършването на атентата на 7 април 1977 г. и повдигна обвинение срещу нея. Процесът стартира на 30 септември м.г. във Върховния съд на Щутгарт-Щамхайм. По време на делото се разкри, че Бекер всъщност е била под закрилата на германските тайни служби, което бе потвърдено дори от архивите на бившата тайна полиция на комунистическата Източна Германия - ЩАЗИ. С това се обяснява и необичайно ранното й помилване при доживотна присъда, при което се оказа, че решаващ глас е имала Федералната разузнавателна служба. Това на свой ред с нова сила повдигна въпроса за връзките на РАФ с тайните служби на ФРГ. По-късно бившите членове на терористичната група Силке Майер-Вит и Петер-Юрген Бок обаче нарушиха своето мълчание, което не е типично за РАФ, и заявиха, че Верена Бекер не е стреляла в Бубак, и също посочват, че убиецът е Щефан Висневски. Това внесе още по-голямо объркване на процеса, който все още продължава, а краят му се очаква с напрежение от много замесени и потърпевши.