Националната програма за реформи, която би трябвало да трасира пътя за забогатяване на българите до 2020 г., гарантира не бързо догонване на доходите в останалите страни от ЕС, а похарчване на милиарди левове от българския бюджет. Това е оценката на Института за пазарна икономика.
Към програмата има план със 189 мерки, много от които са скъпи и доказано неефективни. Такива са схемите за изкуствено създаване на заетост и милиардите, раздавани за социално подпомагане.
У нас 1.6 милиона души са бедни според европейските критерии. Програмата за реформи поставя за цел те да намалеят с 260 000 до 2020 г. В плана за действие има 16 мерки за борба с бедността, за които през 2011-2014 г. ще бъдат похарчени 4.2 млрд. лева. От тях 3.5 млрд. лева са от държавния бюджет, а останалото - от ЕС. Тези милиарди отиват за помощи, дотации и пенсии. 1.9 млрд. лв. например е сумата, която ще получат семействата с деца за периода до 2014 г. За диференцирани социални помощи са заделени 227 млн. лв., за помощи за отопление на социално слабите - 350 млн. лв., по Закона за интеграция на хората с увреждания - 630 млн. лв.
Сред мерките за борба с бедността са и помощите за майки студентки, но всъщност тези пари насърчават раждането на бебета, а не топят бедността - всички бременни студентки ги получават, а някои от тях изобщо не са бедни, посочи Петър Ганев от екипа на ИПИ.
Няма регистър на хората с увреждания и не е ясно как са направени изчисления колко пари са нужни за подпомагането им. "На сайта на ресорната агенция може да намерите регистър на публичните сгради, които осигуряват лесен достъп за трудноподвижни българи, но няма да научите колко са инвалидите", казва Ганев. Но не е ясно как се измерва ефектът от тези помощи.
Сметната палата направи одит на програмата "От социални помощи към заетост" за периода 2004-2006 г. Оказа се, че са похарчени 350 милиона лв., а едва 0.3% от хората, преминали през програмата, са се устроили трайно на работа. "Въпреки явната неефективност на схемата, държавата продължава да харчи пари за субсидирана заетост," обясни Ганев. И сега са записани различни мерки за обучения, стажове, квалификация, но никъде не е предвидено да се прави наблюдение и анализ, няма индикатори за успех или неуспех на мерките.
България и богатите от ЕС имат съвсем различно разбиране на бедност, изтъкна Петър Ганев. Европейското понятие за бедност отчита три показателя - какви доходи получава човек спрямо средното ниво, доколко използва капацитета си за работа и дали търпи материални лишения. В държави като Великобритания бедни са тези, чиито доходи са под 60% от средните. Това обаче не значи, че тези хора живеят мизерно. В България истинското измерение на бедността е друго - има хора, които нямат телевизор, не могат да си плащат сметките за ток и вода, не са ходили на почивка с години. В богатите страни от ЕС хората просто нямат такива проблеми.
Данните за България показват, че най-много страдат от бедност безработните и техните деца. Ето защо всички усилия трябва да бъдат насочени към създаване на заетост. Дотираните програми за създаване на временна заетост обаче не са трайно и ефективно решение, смятат от ИПИ. Според Светла Костадинова, директор на института, много по-евтино и ефективно ще е, ако политиците и чиновниците насочат усилията си към улесняване на работата на бизнеса - например намаляването на броя на разрешителните и лицензите и на таксите. Европейската комисия също коментира вече, че много от мерките, заложени в програмата "България 2020", нямат траен и значим ефект.
-----------------
Обещания
-----------------
В програмата за реформи "България 2020" страната ни си е поставила за цел да повиши заетостта от сегашните 66-67% на 76% през 2020 г. От 189 мерки в плана за действие 47 са в тази посока и за тях са предвидени 2.65 млрд. лева. Планирано е и увеличение на пенсиите /индексация по швейцарското правило) - 346 млн. лв. за 2013 и 2014 г. В програмата за реформи пише, че вдигане на пенсии ще има едва през 2013 г. и не фигурира никакво увеличение на вдовишките пенсии, каквото правителството планира от 1 септември.
Хм, не знам дали от Герп си спомнят как ИПИтата пърхаха с миглички, когато трябваше да доказват, че сделката с дълга на НДСВ е най-голямото прахосничество от прахосничествата у нас. Сега защо така плюят по тях?
Научиш ли ИПИта на държавни пари, те само държавни пари ще искат.