|
| Ивайло Крайчовски |
- Г-н Крайчовски, кога най-сетне Бирената партия ще излъчи кандидат-президент?
- ... е, може ли да ме разсмивате така в тая жега... Добре! Имате новина! Днес Бирената партия обявява кандидата си за президент - Ивайло Крайчовски. Обещавам да се придържам строго към предизборния лозунг на партията, издигнат от председателя Георги Гълов (Винаги да е пълна халбата Му!), а именно - "Ти кого почерпи днес?". Вие майтап си правите, обаче на общинските избори, които Софиянски последно спечели като кмет, издигнахме за кодош листа с общински съветници и бяхме по-напред от ДПС в София. Без един афиш. Иначе, нашето участие в управлението би нанесло непоправими последствия - най-после ще заживеем в нормална държава.
- Добре де, сериозно ще попитам. Защо тъкмо музикантите, които навремето буквално изпяхте синята идея, сега се дърпате упорито от политическия живот?
- Ние, музикантите, както казваше Георги Минчев, лека му пръст, не бяхме "за" определена идея или "за" някой. Ние бяхме против статуквото. И продължаваме да бъдем. Аз лично вярвам, че има начин гражданското общество да влияе върху развитието. На нас, хората на изкуството, интелектуалците, проводниците на определена енергия, това ни е мисията - да променяме нещата. Занимавал съм се и с доста несвойствена за музиканта дейност - чрез Сдружението за честни избори и граждански права съм участвал в 5 международни мисии - три изборни кампании в Босна и Херцеговина като международен наблюдател и последните две мисии в Косово за местните и парламентарните избори. Ей тия камуфлажни панталони са ми от тогава - гледай сега, това отвътре е натовски етикет!
- Чрез ПРОФОН и МУЗИКАУТОР музикантите дълго се борихте срещу хаоса в защитата на авторските ви права. Има ли напредък?
- С радост казвам "да!" като председател на контролно-финансовата комисия на МУЗИКАУТОР и доскорошен член на управителния съвет на ПРОФОН. Преборихме се и направихме така, че да променим закона за защита на авторските права по отношение на българските музиканти. От май месец заведенията, които пускат родни парчета, вече плащат за нелицензирано използване на музика глоба не от 200 до 500 лв. (колкото е нощувката в един луксозен хотел), а до 20 000 лв. А това е цифра, от която боли. Телефоните в офисите ни непрекъснато звънят и разни кисели гласове се обаждат да си уредят правата, защото няма къде да ходят. Т.е. вече не може, например, да дъни "След 10 години" на ФСБ на всеки абитуриентски бал, без да са уредени правата на изпълнителите и продуцентите.
- Не след 10, а след повече от 20 години ФСБ защо не пълни пак стадионите?
- Аз съм малко понапуснал ФСБ. Да, това си остава първата българска група, която още през 1984 г. напълни стадион "Академик". Но сега, за мое съжаление, тази група има други проекти. 25 години прекарахме заедно. Били сме повече един с друг, отколкото с гаджетата, с жените и с децата си. Аз си оставам "басиста на ФСБ" така, както няма "бивш негър". Но не свирим заедно. Имам... конструктивни несъгласия с начина на музициране, с развитието... Имаме - "творчески разминавания" звучи банално - да го кажем - "концептуални различия". Не сме съгласни относно това какво да представлява ФСБ. Дали да е рок група или да е оркестър. За мое съжаление, ФСБ се превърна в оркестър. Моята представа за рок група е друга. Оркестърът подписва едни договори, свири си нотите и не му дреме, докато рок групата е колективна аура, в която всеки е ангажиран по някакъв начин. Тази обща музикална душа моделира съвсем различен творчески фон. Банди като "Дийп пърпъл" и "Лед Цепелин" никога не са изсвирили една песен два пъти по един и същ начин. Всеки техен запис от концерт е различен, винаги има нещо надграждащо, те не са "оркестри". Куинси Джоунс има една такава мисъл: като създадеш нещо - изсвириш го в студиото или го изпееш на сцената - ако на следващия ден не се събудиш с мисълта, че то може да е още по-добро, значи си умрял.
- Враговете ви казват, че ФСБ е създадена като толериран от властите соцпроект.
- Няма такова нещо. Една група се създава спонтанно и никой не знае защо. При мен стана така, че не аз избрах баскитарата и рокендрола, а те мене. Свирех на цигулка от 6-годишен, но в 7 клас се разбунтувах и ревнах, че повече няма да стъпя на уроци. Майка ми тогава отсече: "Оставиш ли цигулката, тръгваш на английски. Избирай!" И аз тръгнах на английски. Но в 9 клас в гимназията дойдоха приятели и казаха, че правят група, искам ли, питат ме, да им стана басист. "А бе - викам, - аз на китара съм дрънкал по градинките само "Кой разплака доброто момиче" и "Едно момче от Ню Орлеанс". Иначе, като дете съм свирил на цигулка". "Нищо - казват, - цигулката нали е с четири струни, то и баса е с четири..". И така. Първото парче беше "Параноид" на "Блек Сабат". Направихме го с български текст - оказа се, че страхотно му се връзват думите от "Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове..." Екстра стана. Ей така ми се стовари рокендрола, а ти за соцпроекти и за световната конспирация ми говориш...
- При всички клубове и фестивали защо младите ни групи си остават на гаражно ниво?
- Не съм съгласен. Не са на гаражно ниво. Има много млади групи, които работят сериозно. Познавам младежи с изключително зрял, модерен, нов поглед към музиката. Проблемът ни е, че сме малка страна и не може с музика да си изкарваш парите. Ето, снощи бях в "Суингинг хол". А там - самите "Зона Ц". Това са ти не кой да е, а Стунджи, Еко и Пармака. Свирят за по 50 лв. Де е Киро на кирия, следват подпис и печат! Аз в момента имам три групи - "Тарантино" - с авторска музика, с Цвъри и Кирето, дето бяха в "Подуене", и една много интересна певица Гергана, свирим освободен гръндж стил, хем е рок, но хем е рок-джаз, не повтаряме едно и също парче, аранжиментът винаги е уникален. Другата ми група е "БГ Бенд" - една отворена система, която я започнахме с Тони Чембъра от "Монолит", Пепи Даскалов (бивш барабанист на "Атлас"), Пепи Попов - композитора на "Атлас", след това към нас преминаха Владо Попа от "Контрол", кийборд свирихме даже с Развигор Попов, напоследък сме с Ицо Ламбрев от "Сигнал", със Звезди от "Ахат"... Сто процента българска музика. Участвам и в джаз трио "+ Х" с проф. Симеон Венков и гостуващи музиканти. И съм щастлив, че се занимавам именно с отворени проекти, в тях има свобода, има творчество. Парадоксът е, че за българските музиканти най-лесно се оказва създаването на самата музика. А най-трудно е всичко останало - мениджмънта, продуцентската дейност, афишите, камионите, товаренето и разтоварването - работа, която ние си я вършим сами от - до. Защото печелим много малко пари и не може да си позволим да плащаме. Като свириш за 50 лв., какъв ще е този мениджър, който ще се навие да вземе 10 от тях и да има стимул да си върши работата. Ето, с художника Румен Статков направихме общ проект - DVD с негови картини и композирана от мен електронна музика. До този момент сме продали 74 бройки. Иначе без мое желание го има в YouTube и хората се изпопребиват да го гледат. Ама като ида в супермаркета, какво да кажа на продавачката - дай кило сирене и отвори YouTube да ме слушаш?!
- Вие останахте май единствен от колегите си, с които приватизирахте преди време "Балкантон". Каква ще му е съдбата?
- Отново YouTube е сред причините да мислим за закриване на "Балкантон" - целият фонд се оказа пуснат за свободно ползване в мрежата. Решили сме да продадем сградния фонд и парцела, защото всичко се руши, няма как да се поддържа, наемателите ни не си плащат наемите, няма смисъл. А фонотеката ще я дарим на Министерството на културата - да си я чука от главата.
