"Я, къф уиндоус се е ширнал, да скочиш вътре" го чух от младеж във влака, кретащ край китни хълмчета; природната картинка досущ приличаше на популярния фон на десктопа. Младежът го подхвърли на спътничката си с характерната самоирония на поколението, за което ставащото извън прозорците заслужава внимание, щом прилича на ставащото в прозорците на компа. После се върна към заниманието да пише есемес на баба си с още по-характерна сръчност, тренирана на различни клавиатури. Той обаче надали ще е по-сръчен от ония пумпали, които, едва проходили, тътрузят стари клавиатури, дадени им за занимавка, та да не пипат за някоя и друга минута компютъра на мама и да не натискат копчетата на телевизора. Още преди раждането си те са в "уиндоуса" и хитрите тренинги за windows of opportunities трудно ще ги измъкнат от него. Зависимостта от техниката винаги е била по-силна от наркотиците и преборва всеки характер с особения си автоматизъм. Донякъде тя е и по-опасна, но поне можем да вярваме, че там, където има опасност, зрее и спасението.

Спомних си за тоя младеж и за пумпалите с клавиатурата, когато тази седмица по нашите медии, вкл. и в любимия "Сега", мина поредното мерене на т. нар. грамотност, клатеща се навсякъде в Европа и особено в най-бедните страни - членки на съюза - Румъния и България. Този път то идеше от проучване, изготвено от Комисията по мрежата EURYDICE и целящо преодоляване на затрудненията в четенето. Тъй като по навик всички мазохистично се втренчиха в поредното доказателство за пропадането ни, си струва да се прояви здрав разум и да се види по-точно за какво става въпрос. Въпросът съвсем не е в това, че и тук сме най-зле. Спокойно може да се направи изследване, според което в известен смисъл сме и най-добре, доколкото грамотността, освен път към успеха е и вид конформизъм, правилна



употреба на думи и жестове без същинско убеждение



Най-напред става въпрос за група към еврокомисията, именно "експертна група на високо равнище по въпросите на грамотността под председателството (извадете кърпичката) на холандската принцеса Лаурентин" (избършете сълзата), обявена още на 1 февруари. При създаването й принцеса Лаурентин "горещо приветствала тази инициатива" и казала: "Крайно време е Европа да се изправи пред нелицеприятната истина, че на територията й съществува високо ниво на неграмотност"( (http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/11/115&format=HTML&aged=1&language=BG&guiLanguage=fr). Поради което сътрудниците са се задействали и попаднали на изследванията на PISA от 2009 г., доказващи това проникновено наблюдение. Вследствие на което се явява и споменатото проучване, обявено от еврокомисарката по образованието Андрула Василиу, бивша първа дама на Кипър и още по-бивш юридически съветник на централната банка. (Тук следва да се отбележи особената ирония при разпределяне на комисарските длъжности, според която е съвсем логично с образование да се занимава активистка на кипърските либерали, с защита на потребители и с бедствия - българки, но нека не се отклоняваме, че ще трябва да говорим пак за каузи и банки.) В съзвучие с новата стратегия за 2020 г., заменила Лисабонската поради очевидната й неизпълнимост, но повторила пожелателното й мислене, комисарката обяви кампанията за борба срещу неграмотността - докъм 2020 г. делът на учениците, които имат проблеми с четенето, смятането и природо-математическите науки, да спаднел под 15 %. С тази задача трябва да се справят почти всички европейски държави, но



най-вече Румъния и България



Защото 2009 г. у нас към 41% не можели да покрият елементарното равнище на четене и разбиране. Това нарежда България дори и след Румъния, макар и да е по-добре в сравнение с 2006, когато потенциално неграмотните били към 50%. То очевидно е свързано и с жизненото равнище. Затова кампанията е насочена според комисарката "към всички възрасти, и по-специално към онази част от населението, която е в неравностойно положение, като например децата от ромски произход." Според принцесата за това се искат "смели решения". Какви? Разбира се, най-нормалните за хора, които недовиждат, че проблемът не е само в неграмотността, а в напълно новата грамотност и техническа сръчност. Затова и нещата пак се завъртат около учителите, институциите, медиите, новите методи, известни от времето на Песталоци, но пак забравят децата в грижата си за тях.

Така вероятно ще стане и у нас, ще се създадат умни работни групи, ще се бичат проекти за ограмотяване и повишаване на "компетентността", ще се дърдори за роми и програми за ограмотяване на възрастни. Горе-долу в познатия стил на борбата с недъзите, благодарение на която те се увеличават, та да има работа и за по-нататък - вж. борбата срещу безработицата, корупцията, престъпността, наркоманиите, бедността и т.н. до интеграцията на ромите.



Единственото смело решение е просто



То се отнася именно до поколението с новата грамотност, което не само е скочило в "уиндоуса", а е родено в него и се разхожда предимно из полетата на екрана. Него го има дори в циганските гета, над чиито коптори неизменен атрибут са сателитните чинии и тук-там някой компютър, ползван срещу килограм хартия на минута за връзка с родата в чужбина. Тук, а и навсякъде кухата грамотност на правилното четене, изящното изразяване, точното разбиране и възпроизвеждане на текстове е толкова лицемерно, колкото е лицемерен опитът училището да следва поредните европеидни стратегии. В най-добрия случай то ще ги преиграе камуфлажно без никакво забележимо последствие, не броим ли усвоените средства от изпълнителите на проекти.

Напротив, ефект би имало тъкмо включването на самите деца в този процес на ограмотяване, но със средствата на тяхната почти вродена техническа грамотност. Тя предполага свободно самообучение, свободен достъп, свободно общуване - все в мрежата и чрез мрежата. И по възможност - без много-много учители и родители. Затова по-смислена би била една национална програма, според която завършилите 4 клас, покрили стандартните изисквания за четене, писане и смятане, ще получат по един лаптоп или ваучер да си го купят. А в и около училищата с най-висок успех и за всички селски - едногодишен безжичен достъп. Съобщете това на родителите и децата в трети клас, изпълнете го в четвърти след т. нар. външно оценяване, и ще видите ефекта. Той сигурно ще е по-голям, сравнен с "новите" методи учителка да учи на четмо и писмо 25 октопода в клас. Независимо от опасенията, че ще се плаща под масата на доставчици, че ще се злоупотребява с компютрите от самите деца и родители, това си струва да се опитва поне докъм 2020 г. Годишно това са има-няма 10 км магистрала от по-евтините и спокойно могат да се прежалят 100 км до 2020 г. Учениците надали ще четат по-добре и надали ще могат да навързват сложни приказки, но пък ще имат и средството, и спомена за един опит да се промени образованието, в който те сериозно са включени. А откъде да се вземат парите, може да се пита както принцеса Лаурентин, така и ония нашенски принцове, които измъдриха 10-процентния данък.