Антикризисният план, приет през март миналата година, вече се преразглежда, обяви премиерът Бойко Борисов по време на парламентарния контрол вчера. Той обясни, че министърът на финансите Симеон Дянков вече е започнал консултациите с всички министерства и заинтересовани страни. "След приключване на консултациите ще се предложи на социалните партньори и на кабинета актуализация на антикризисните мерки", обеща Борисов въпреки редица изявления, че кризата е приключила и че България има отлични икономически показатели.

Още преди два месеца от БСК са пратили искане в Министерския съвет за подобно преразглеждане на мерките, тъй като някои вече не са актуални, а изпълнението на най-основните - за подпомагане на бизнеса и за допълнителни приходи в бюджета, не са стартирали изобщо, категорични са от камарата. Според социалните партньори на практика са изпълнени само мерките, които бъркат в джоба на хората и на работодателите.

"Държавата продължава да дължи 400 млн. лв. на бизнеса. Отново се бави ДДС. В същото време част от дълга беше върнат през българската банка за развитие със 7% по-малко, вместо държавата да даде лихва за забавянето", обясни изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. В момента държавата има просрочени плащания за около 206 млн. лв., но общините също са натрупали дълг към фирми от 200 млн. Законът продължава да дава възможност бюджетът да задържа по-дълго ДДС, като се правят продължителни ревизии или връщането се бави заради казуса за свързани лица. "Ти може да си изряден, но двама по веригата не са и тогава и на теб ти се бавят парите", обясни Димитър Бранков от стопанската камара. В плана имаше и точка да се осигури "лихвена ваканция" за фирмите, на които бюджетът е дължал суми и те са се забавили с плащанията на осигуровки. Макар че е записано, финансовият министър Симеон Дянков многократно обясни, че това не бива да става, тъй като ще се облагодетелстват некоректните фирми спрямо коректните. В същото време обаче с неговата благословия сега се променя Кодексът за социално осигуряване, за да не плащат лихви неизрядните майки, получавали неправомерно обезщетение от НОИ за гледане на дете от 1 до 2 години.

Най-много пари, близо 500 млн. лв., се чакаха от продажбата на вредните емисии. "По тази процедура се прави вече нещо, но много сме закъснели. От една страна, няма кой да ни ги купи. От друга - при наши срещи в еврокомисията ни обясниха, че Европа няма интерес да излезем с големи количества, защото ще сринем пазара. В същото време научаваме от парламентарния контрол, че вече има натрупани проекти, които трябва да се финансират с парите от емисиите", твърди Бранков. Буксува и приватизацията на миноритарни дялове от държавни фирми.

ИЗПЪЛНЕНО

Напълно изпълнени на практика са само мерките за орязване на доходите. Възрастните над 75 г. останаха без обещаната добавка към пенсията. Работодателите бяха натоварени да плащат първите три дни болнични на работниците си вместо само първия, което уж щеше да е само до края на 2010 г., но продължи и през тази. Бюджетите на разпоредителите с бюджетни кредити бяха орязани с 10 на сто. Хората спечелиха единствено от падането на тавана на обезщетенията за безработица, които вече са 60% от средния осигурителен доход за 18 месеца назад. Преди не можеше да се взема повече от 12 лв. на ден. Отложено беше и първото увеличение на вдовишките добавки, но спестените 142 млн. лв. бяха дадени на Агенцията за социално подпомагане за социални помощи. В крайна сметка покрай изборите вдовиците ще започнат да получават 26.5% от пенсията на починалия съпруг вместо 20 на сто още от 1 септември.