Някакъв чешки писател с български примеси в кръвта е изнамерил "Стандарт". Писателят поддържа тезата, че "Господ е гей", но има и някои интересни позиции, като например - "Цензурата е за предпочитане пред диктата на пазарите" и "Врагът извисява твореца". В условия на цензура същият автор би могъл да изкаже само част от мъдрите си мисли, въпросът е да попадне на мъдър цензор.

Хората едно време какви цензори са имали - Константин Победоносцев, примерно - той дал бая наклон на Достоевски в най-силните му периоди.

В "Стандарт" Мартин Карбовски пък се сърди на медиите като цяло, че са некомпетентни по наркотичните въпроси и пишат глупости, занимават се с "размахване на жълти морални пръсти" (Карбовски щото не размахва пръсти, последните години даже го раздава нещо православен и бичува от такава позиция). Общо взето хубава статия, но ако имаше свястна цензура в "Стандарт", щеше да задраска половината текст, като например съдбовно неясния, може би реторичен въпрос: "има ли полиция отвъд кожата на личността, която да проверява какво си слагаш в кръвта".

Личен цензор би трябвало да си назначи и Бойко Борисов. Съботно-неделните вестници преливат от страшния словопотоп на Бибитко, който се разля в петък и потопи всичко останало.

"В казармата командвали Бойко с "Напред, диви кози!... Премиерът разказва войнишки спомени по време на последното правителствено заседание, докато кабинетът одобрява класификатор за кланични трупове". Разбирате ли - по време на заседание на Министерския съвет, където ужким се решават дела от общодържавно значение, Бибитко си дудне някакви шменти-капели, понеже бил подозрителен към сложно звучащи термини - едно време на овчарите викали "оператор на биологична единица", та оттогава ББ си има едно наум, като чуе купешка дума...

Цензора! Цензора!

Ама за такива длъжности вакантни места няма открити, няма открити.