Увеличаването на осигуровките изпраща цели сектори към сивата икономика, доказват последните данни на Националния осигурителен институт. Не кризата, а сериозното повишаване на минималния осигурителен доход води до намаление с около 60 000 души на самоосигуряващите се и с около 15 000 на земеделските производители.



След като през 2010 г. правителството реши хората от свободните професии да внасят осигуровки най-малко върху 420 лв. вместо върху само 260 лв., броят на самоосигуряващите се изведнъж се срина с близо 40 000. Докато през 2009 г. те са били около 230 000, след увеличението на осигурителната тежест са под 190 000. Малко вероятно е проблемът за този спад да е кризата, тъй като през 2009 г., когато тя вече тресеше икономиката ни, хората започнаха да се спасяват сами и тогава от НОИ дори отчетоха с около 25 000 повече самоосигуряващи се от планираните. Решение за вдигането на минималния осигурителен доход за тях се взе, след като стана ясно, че около 420 лв. е прагът, върху който трябва да се внасят осигуровки, за да се осигурява минималната пенсия от 136 лв.

И 2011 г. е доказателство, че всяко вдигане на осигурителната тежест води повече до посивяване на икономиката, отколкото до съществено повишаване на приходите, както се надяват управляващите. През тази година беше въведен диференциран минимален доход за самоосигуряващите се от 420 лв. до 550 лв. според общия им облагаем доход за 2009 г. И броят им автоматично бележи нов голям спад с още 20 000. За първото тримесечие те вече са едва 170 000 души.

Земеделските производители също масово са спрели да плащат в хазната, след като ги заставиха да се осигуряват върху минимум 240 лв. от 2010 г. Преди това те внасяха осигуровки върху 130 лв., а тези, които се занимават само със земеделска дейност, го правеха едва върху 65 лв. При по-ниските прагове броят на осигурените земеделци варираше около 50 000 според сезона. През 2010 г. обаче той пада до около 35 000 средно месечно. През първото тримесечие на 2011 г. все пак е отчетен малък ръст около 3000 души. През тази година обаче при тях няма промяна на осигурителния доход, а икономиката ни наистина започва малко по малко да се съживява. В същото време земеделското министерство раздава евросубсидии на над 86 000 земеделци, тъй като за тях изискването е да обработват земя, без значение дали са осигурени или не.

През 2010 г. и през 2011 г. бяха увеличени и минималните осигурителни прагове по икономически дейности и професии, съответно с 4.85% и с 5.6%. Тогава се очакваше, че в бюджета ще влязат допълнително около 100 млн. лв. през първата година и още 110 млн. лв. през втората. Но вместо това общият брой на осигурените лица падна от 2 830 000 средно месечно през 2009 г. на 2 660 000 през 2010 г. За първото тримесечие на 2011 г. се отчита лек ръст и броят им стига до над 2 717 000, но по план трябваше да са 2 815 000. Минималното увеличение на броя е основно заради съживяването на икономиката, което се отчита в последните месеци от статистиката, макар и много слабо.

Допълнително тази година беше увеличена с 1.8% и вноската за пенсия, като тя стана 17.8 на сто, от което се очакваше НАП да събере над 370 млн. лв. допълнителни приходи. За първото полугодие обаче събраните вноски за общественото осигуряване са близо 1.5 млрд. лв., което е само със 137.7 млн. лв. повече, отколкото през 2010 г. При самоосигуряващите се ефектът от диференцирания осигурителен доход пък е почти нулев. От тях към 30 юни 2011 г. са събрани 104.4 млн. лв., което е само с 3 млн. лв. повече от същия период на 2010 г.



ОТГОВОРНОСТ

От НАП смятат, че събираемостта на вноските е добра, но планирането е било лошо. С обвинението, че планът е прекалено оптимистичен и затова данъчните няма да могат да съберат около 250 млн. лв. от вноски, които се очакват от тях, беше уволнен управителят на НОИ Христина Митрева. Бюджетът на държавното обществено осигуряване обаче се прави по макропоказатели, подадени от финансите, и минава през съгласувателна процедура с финансовия министър и шефа на НАП, преди да се приеме от МС и от парламента.