Общо 36 723 чужденци живеят в България, а близо 20 000 от тях - в столицата. Това показват окончателните данни от националното преброяване през февруари. Статистиката брои само чужденците, които към момента на преброяването са в страната ни повече от 1 г.

Най-много в България са руснаците - 12 000 души. 3064 са гражданите от Украйна, 1091 - от Македония, 893 - от Молдова, 569 - от Сърбия. От страните от Общността у нас живеят най-много хора от Великобритания - 2605. През последните години много пенсионирани англичани си купиха къщи из българските села, защото у нас могат да живеят охолно с пенсията от родината си. Общо гражданите на ЕС у нас са 8444. След англичаните у нас най-много са гърците - 1253. Под 1000 души следват германци, поляци, италианци, чехи и т.н. Едва 4-има души, които са преброени, посочват, че са от Люксембург.

429 души, които живеят у нас към началото на годината, са от Африка. Най-много са от Египет - 62, и от Алжир - 59 души. Над 8400 са гражданите на азиатски страни у нас. Логично най-голям е броят им от Турция - 2741. Следва Армения с близо 1200. 749 са официално преброените китайци у нас, почти толкова са и сирийците. От Тайланд и Обединените арабски емирства у нас живеят по 13 души. 22 152-ма са посочили, че имат двойно гражданство - българско и друго.

Най-големият брой завърнали се български емигранти в родината също са от Русия. За времето между 1980 г. и 2011 г. в България са се прибрали общо 233 463 души. В същото време обаче страната ни са напуснали 850 000. 16.1% от всички български граждани, завърнали се от странство, са идващите от Русия. Следващите по многолюдност са българите, завърнали се от Испания - 9.3 на сто. Почти толкова са тези от Германия (9.1%) и от Гърция (9.1) и др.

По образователен ценз най-голям е броят на завърналите се странстващи българи със средно образование. Независимо от образованието си най-често сънародниците ни остават между 1 г. и 5 г. в чужбина, преди да се приберат. Статистиката е преброила близо 108 000 българи само със средно образование, които са пребивавали различно дълго в чужбина - от 1980 г. до тази година, и са се завърнали у нас. Над 29 000, заминали само с основно училище, също са се прибрали. Близо 500 български емигранти, нестъпвали в училище, също са се прибрали в родината. По-голямата част от тях са прекарали в чужбина между 1 г. и 5 г. За този период у нас са се прибрали и над 80 200 висшисти.

Близо 3600 деца на български емигранти също са се прибрали, като по-голямата част са родени в чужбина и са прекарали първите си пет години там.



СТОЛИЦАТА

Преброяването разби поне два мита - че в столицата вече живеят над 2 млн. и че има квартали с по 300 000 жители. Официално в София живеят 1 291 591 души, като тук се включват и студентите. Според данните градът е нараснал със 120 749 жители благодарение на вътрешното преселение на българите. За десетте години от предното преброяване до сега в София са дошли най-много пловдивчани, плевенчани и хора от областта. Иначе столицата, както и всички области у нас, с изключение на Варна, са с отрицателен естествен прираст. В София са починали с 27 495 души повече, отколкото са се родили.

Въпреки това София остава сред малкото млади градове у нас. 3/4 от столичани са в работоспособна възраст, а най-много са хората между 20 и 34 г. Район "Люлин" вече има население, колкото цялата Габровска област - 120 000 жители, това е и най-гъсто населеният столичен район. Следващи по големина са "Младост" (103 000) и "Красно село" (83 000). Най-малко хора живеят в Банкя - 12 000.

Всеки трети в столицата е висшист (при всеки пети за страната). Ако за страната безработицата е 15%, то в София е почти два пъти по-малка.