Срутихме Берлинската стена, срутихме мавзолея,
срутихме, айруп, де що имаше за изпорутване,
та установихме източноевропейската демокрация,
бе, уж демокрация, ама не таман демокрация,
комунягите надигнаха глави недосрутени
и взеха да определят дневния ред на обществото,
а че нагло и прилапаха, майно льо, мамка им,
голям неморален залък от държавните активи,
дълго страдало трудолюбивото ни население
под черното иго на тройната коалиция, йох,
страдало, страдало, пък самоотвержено се вдигнало
и на избори парламентарни я катурнало, ухааа,
като светлина в тунела изгрял добрият ГЕРБ
и донесъл на населението желаната свобода,
обаче пак тъмни сили тъмни кроежи кроили,
тъмни кроежи, у брее, властта отново да заграбят,
да заграбят, майно льо, с нея да злоупотребят,
с нея да злоупотребят с корупционните си практики,
жално ми заплакали тогава на гората тревата,
на гората тревата, хай сиктир, на гората листата,
ма най-милно-жално ми заплакала Фидосова,
Фидосова, божкеее, новата Райна княгиня,
пламни, пламни, ридала, ти в нас любов гореща,
противо станишевци, хълцала, да стоим насреща,
стани ми, стани, шмъркала, юнако стриган балкански,
от сън дълбок, сълзи леела, земи да се събудиш,
опозиционната ламя с един удар да посечеш,
на населението просперитет да донесеш,
па излязъл, мале-мале, от Банкянската кория
млад левент, титанин и великанин едновременно,
не ми бил млад левент, титанин и великанин,
най ми бил юнак Бойко, уау, Бойко Кралевити,
в едната ръка с ракета за тенис само на вързано,
в другата ръка бая ми ти филия с олио и червен пипер,
па като размаха сабята френгия (или нещо такова),
с един замах отсече, ала-бала-ница, главите,
и трите глави на ламята предателска опозиционна,
на Станишев, на Доган, ха бакалъм, на Костов,
и установи автентична демокрация, тейко льо,
и траен мир, юпайди юпайда, над цялата планета.
|
|