|
| *** |
- Да останат само депутатите от моята партия!
В залата отдавна нямаше представители на никоя друга партия освен на управляващата. Те от часове седяха по банките си и не смееха да шукнат - чакаха премиера. Бяха им казали, че ще дойде преди обяд - не дойде. После им наредиха да не излизат за обяд, а най-много за сандвич и кафе на крак, защото господарят ще дойде всеки момент. Мнозина в бързането се задавиха - изгълтаха сандвича и кафето и подбелиха очите. Но и това усилие беше напразно и им остана само едното хълцане. Той не дойде.
Когато премиерът се умори да коментира днешните медии и да бичи белот с приятели, все пак реши да намине, влезе в залата и рече:
- Въпреки моята напрегната програма намерих време да дойда на крака при вас и да ви кажа: Европа ни обича! Нас всички ни обичат освен предишните управляващи. Има ли някой от вас, който да се съмнява в това?
Един от задните редове вдигна ръка:
- Господарю, не че оспорвам вашите думи, ама някак си не ми става ясно защо ни обича Европа, защо точно нас и колко ни обича все пак?
Премиерът светкавично отговори:
- Ти искаш ли да си вървиш на село и пак да захванеш да окопаваш лозето си? Или просто искаш ние да отстъпим и на власт да дойдат ония пройдохи, които провалиха държавата? Това ли искаш? Искаш още цените да хвръкнат до небесата, да спрат заплатите, пенсиите и топлата вода на хората? Искаш вече слънцето да не изгрява, а само да залязва? Искаш нас да ни няма?
Ошашавеният народен избраник се свлече на колене:
- Не, господарю, не това, нищо не искам, само попитах!
- Други въпроси? - рече премиерът.
Един от депутатите се изправи:
- В моя избирателен район опозицията ни сви номер, като спря единствения автобус и сега хората от три села маат пеша до областта.
- Какво дремеш още - попита го премиерът, - а не се хвана веднага да организираш извозването с коли на общината? Всички да видят, че ние се грижим за хората.
- Не става - рече депутатът, - щото единственият мост на реката при нас падна, а мътните води го отвлякоха на километри. Първо трябва да се направи нов, а после да осигурим автобуса за хората. Аз исках само да подчертая, че опозицията спря от движение автобуса ни.
- Нахална работа! Не стига, че са една нищо и никаква опозиция, а все ни се бутат в краката - съгласи се премиерът. - Друго има ли?
- Мойте избиратели, господин премиер, питат кога ще дойдете да ви видят и да ви пипнат на живо.
- Когато мога - тогава. Засега им давайте моя портрет, да го закачат на видно място, да го бършат всеки ден, другото ние ще го оправим.
- Господин премиер - рече един от депутатите, - аз и друг път поставях моя въпрос и пак ще ви го припомня. Един съгражданин ми се оплака, че откакто е започнал нашият мандат, всеки ден пикае на четири. В смисъл, че струята се разделя на четири струйки. И ме пита какво ще направим ние за него, за да си върне нормалното уриниране.
- Ръководството на партията - рече премиерът - внимателно разгледа този сигнал. Препоръчваме гражданинът да отиде на доктор, сигурно е глътнал копче с четири дупки. И да спре да свързва пикаенето си с нашия мандат. Въпроси?
Нямаше други въпроси. Премиерът се изправи:
- Да се запише и да се каже на ония от медиите: Управляващата партия винаги е поставяла и ще поставя проблемите на хората на първо място, винаги е намирала вярното решение и е подавала ръка на всеки нуждаещ се. Единственото, което ни пречи и тегли надолу, е клисавото управление на предишната власт. И безотговорното поведение на опозицията днес. Но ние няма да отстъпим, няма да се дадем! Хората ни обичат и ни вярват, Европа е с нас!
После премиерът се качи в джипа си и нареди на охраната:
- Карайте на корта! Днес сме се разбрали да играем на вързано!
|
| **** |
