В събота Бойко Борисов ще окачи още една трикольорна лентичка на въображаемия колан с трофеите от своето управление. Макар и същата на вид като десетките прерязани през изминалите 2 години, тази ще е малко по-особена. Освен че с нея премиерът ще маркира точно половината от своя мандат, тя ще отвори вратите на обект, който действително е единствен по рода си в България. След почти десетилетие общи приказки за необходимостта от нова спортна зала в София и виртуалните планове на две предишни правителства модерното съоръжение вече е факт.

Одобрен за реализация в последните дни на тройната коалиция, проектът бе изпълнен с благословията на настоящия кабинет, което се оказа комай единствената обща посока на работа на двете правителства. Борисов не само че не нахока Станишев, напротив - с охота пое щафетата при перспективата да притежава спортна зала в колекцията си от магистрали, метродиаметри, южни дъги и северни тангенти.

Две години и 110 млн. лв. по-късно на мястото на някогашната тренировъчна база на ЦСКА край 4-ти километър на "Цариградско шосе" поникна "Арена Армеец София". Първосигналната асоциация може да навява носталгия и респект именно към школата на "червения" отбор, но не сантиментът бе водещ при избора на име за новата зала. А корпоративните интереси - както на държавата, така и на бизнеса, който изглежда задълго ще е основният източник на приходи за 12-хилядното съоръжение.

Най-новият държавен обект е включен в активите на "Национална спортна база" ЕАД (НСБ), стопанисващо всички спортни обекти с национално значение. Сред тях се открояват Националният стадион "Васил Левски", столичният комплекс "Диана", конната база "Хан Аспарух" в София, високопланинската база в Белмекен, ремонтираният комплекс "Спортпалас" в Златни пясъци. Но ако те имат отдавна работещ механизъм за бизнес управление,



новата арена стартира без ясна

концепция за мениджмънт



Възможните стратегии за евентуална възвращаемост на огромната инвестиция се ограничават в експлоатацията на 3 културно-развлекателни отрасъла - спорт, шоубизнес и изкуство. Към тях евентуално може да се прибави и конферентният туризъм, но столицата все пак разполага с НДК за тази цел.

"Представете си София преди 10 г. без НДК. Хайде да не гледаме скептично, а днес да започнем да работим така, че да направим нещо за столицата, което ще донесе много позитиви на града и страната ни - апелира изпълнителният директор на "Арена Армеец София" Венцислав Генков. - Само за оставащите 4 месеца до края на годината активността на хората, които искат да дойдат и да проведат нещо в залата, е огромна."

Оказва се не чак толкова огромна... Към днешна дата в календара на залата до края на 2011 г. има сигурни само 5 събития - 3 спортни и 2 музикални. При все че имат международен характер, спортните спадат по-скоро към графата "незначителни" от гледна точка на зрителския интерес - турнир за Световната купа по художествена гимнастика на 19-20 август, световно първенство по акробатичен рокендрол и буги-вуги на 17 септември и финален турнир за Световната купа по мотоциклетна акробатика на 16 декември. Музикалните пък са концерти на Жан-Мишел Жар на 9 октомври и на Шаде на 26 ноември.

"Имаме разговори за домакинство на една купа по акробатика и един турнир по борба, но те още не са утвърдени - разкрива Генков. - Освен двата сигурни концерта имаме и още няколко планирани музикални събития, обаче нямаме подписани договори, затова не мога да кажа нищо. Промоутърите не обичат да съобщават неща, които не са сигурни."

Част от скептицизма и недоверието към новата зала се зародиха превантивно именно заради водещите музикални компании в България. Някои от тях открито изразиха съмнения в качествата на съоръжението от техническа гледна точка. От "Лауд Консертс" се оплакаха, че нямат информация каква тежест може да понесе таванът на залата, а от "Болкан Ентъртейнмънт" заявиха, че никой не ги е търсил за съвети относно акустиката на помещението.

"Това не е вярно - категоричен е Венцислав Генков. - Първо, залата е проектирана като спортно съоръжение и е основно с такава насока. Второ, ние направихме най-добрата акустика, подчертавам дебело - най-добрата акустика в света. По-добра от тази на НДК. Всички тези панели, цялата облицовка е на една от водещите шведски фирми. И даже на хората, които са проектирали първоначално залата, не им е минавало през акъла, че такова нещо съществува. Ние имаме най-добрата акустика от всички такива зали в света в момента. Просто защото е най-нова. Последен модел. Следващите сигурно ще бъдат по-добри. Но в момента сме много напред в това отношение."

Под съмнение бе поставена и многофункционалността на залата от спортна гледна точка. Това се случи още в самото начало на строителството, щом стана ясно, че заради недостатъчно вътрешно пространство в нея няма да може да се провеждат лекоатлетически състезания. По-късно се заговори, че няма да има и инсталация за ледени спортове и това окончателно дискредитира арената в очите на фенове и специалисти откъм представата им за модерно съоръжение. Оказа се обаче, че второто не е съвсем вярно.

"Всичко необходимо за ледената инсталация е предвидено и изпълнено по проект - уверява Генков. - Имаме готовност, живот и здраве, ако имаме и пари, можем да я завършим и да я пуснем в експлоатация. Не е необходимо да се преработва нищо, всичко е готово. Липсва единствено самата инсталация, която представлява един високотехнологичен килим. Разгъва се като руло и е необходимо само да се свърже към водопровода. Върху него се налива вода и отгоре автоматично се получава лед с дебелина до 18 см. Това е предостатъчно за всички ледени спортове.



Остава или да намерим пари,

или да ги спечелим



На този етап спряхме този разход, защото е ненужно голям. Та ледени спортове в България почти няма, да не говорим за публика. Ние направихме така, че тръбите и мястото, където да поставим инсталацията, ги имаме, място за резервоари имаме, имаме готов пълен проект, ако се осигурят парите, можем да го направим за 20 дни."

Колкото до леката атлетика, Генков твърди, че става дума за недоразумение.

"Ние заварихме едно задание, което беше още от бившата Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС). Договорът вече беше подписан, в него имаше заложени само 8 спорта - баскетбол, волейбол, хандбал, художествена гимнастика, спортна гимнастика, борба, щанги и бокс. Лека атлетика нямаше. А за да има, не достигат 7-8 метра. Ако беше установено от самото начало, мисля, че нямаше да има проблем да отворим още конструкцията, но това беше готов проект, утвърден и вече се строеше."

Изпълнителният директор отрича проектът да е преработван в движение, след като едно от първите действия, които Борисов предприе като министър-председател, бе да предоговори цената на строежа с изпълнителя "Главболгарстрой" (ГБС). Общата стойност бе свалена от 107 млн. на 90 млн. лв. без ДДС. Обяснението беше, че ГБС се отказва от заложената печалба и ще работи едва ли не благотворително. Впоследствие пък се оказа, че работата е започнала без строителен надзор и проектът бе временно замразен, но до сериозни санкции за строителя така и не се стигна.

Впрочем преработване на параметрите все пак имаше - в края на 2009 г. След него "Синята коалиция" алармира за намалени височини на етажите - от 4.8 на 3.35 м. През януари 2010 г. дори бе свикано заседание на парламентарната комисия за борба с корупцията. На него ГБС призна, че е намалена застроената площ (б.а. - 48 880 вместо 63 000 кв. м). По вторичните разчети на НСБ се планираше да се намалят и паркоместата, но те все пак останаха в рамките на предварително заложените в проекта 1150.

Според Генков в момента залата е годна да приеме над 35 вида спорт, включително споменатата вече разновидност на мотоциклетизма. Особеното при нея е, че изисква огромна товароносимост на основата на помещението, която трябва да може да поема 1800 т земна маса върху себе си. Според Генков към днешна дата в Европа има само две зали, които отговарят на това изискване - парижката "Берси" и софийската "Арена Армеец".

Колко обаче реално са спортовете в България, които биха си позволили лукса да използват огромното съоръжение? От една страна,



наемът би бил непосилен

за повечето федерации,



а от друга - плащането му би било безсмислено, тъй като у нас на практика няма състезание, което да напълни трибуни с капацитет 12 000 зрители.

Единствено федерацията по волейбол може да претендира едновременно за финансови възможности и зрелище, с които да привлече интерес. И точно затова за събитие на откриването на 30 юли бе избран приятелски мач на мъжкия национален отбор срещу този на Сърбия. Само че с едно много важно уточнение - входът за публиката е свободен.

Което със сигурност няма да е така по време на финалите на Световната лига догодина, когато в София ще гостува елитът на волейбола. Едва тогава ще проличи може ли спортно събитие да изпълни капацитета на "Арена Армеец". А междувременно тези дни от думите на националния селекционер Радостин Стойчев се разбра, че исканият наем е твърде висок дори за бюджета на волейболната федерация и тя предпочита да инвестира направо в собствена тренировъчна база, вместо тимът да води подготовка в "Арена Армеец".

"Наемът на залата няма да е фиксиран - обясни Венцислав Генков. - Ще зависи от това дали събитието е международно или национално. Все още мислим, търсим решение. Тепърва ще утвърдим някакъв ценоразпис, като мине откриването. А след това цените на билетите ще определя наемателят - това си е негово задължение."

По информация на "Сега" от източници в различни спортни федерации, които са правили сондажи за бъдещо ползване на залата, исканият наем в момента започва от 5000 лв. на ден.

Според предварителни изчисления, за да може някой ден съоръжението да преследва самоиздръжка, то трябва да бъде ангажирано поне веднъж седмично. Засега това е мираж. Но в противен случай залата е обречена да разчита на подаяния от държавния бюджет, за да покрие собствените си финансови потребности. А те не са никак малко.

Предварителните изчисления показват, че само сметката за ток ще възлиза на повече от 1 млн. лв. годишно. Според сега действащите наредби на Столична община такса смет на залата пък ще е около 400 000 лв. всеки сезон. А като се прибави задължителният фонд работна заплата на обслужващия персонал, ежегодните разходи на НСБ само за залата ще надхвърлят 2 млн. лв. Засега този бюджет е обезпечен едва наполовина - от генералния спонсор "Армеец", който през следващите 7 г. ще плаща по 1 080 000 лв. за правата върху името на арената.

"Разбира се, че издръжката е най-голямото перо и най-тежкият момент. Всеки ден правим планове как ще се издържаме - доверява Генков. - Първо,



още не можем да кажем какви

точно са параметрите на издръжката



Да речем, все още нямаме представа на колко ще възлиза разходът на електричеството в зимните условия. Ето, сега разбрахме, че в летните условия потреблението е по-високо от очакванията, понеже вентилационната система има зададени едни характеристики, но при 40 градуса режимът й на работа е друг. Смятам, че чак като почнем да правим плана за догодина, ще можем да заложим ясен бюджет. В началото откриваме 57 преки работни места, а ще има и съпътстващи. Факт е, че натоварихме апарата на НСБ почти двойно. Колкото бяха активите му досега, само тази зала е почти още толкова."

В графика за догодина отсега има заложени 3 спортни събития - последната олимпийска квалификация по волейбол преди игрите в Лондон '12, която е насрочена за май (б. а. - тя може и да отпадне от календара на София, ако дотогава националният отбор е осигурил участието си на олимпиадата, но това минава през куп условности), финалите на Световната лига по волейбол през юли и тенис турнирът на шампионките на женската асоциация (WTA) в края на ноември.

Последният форум ще се провежда в "Арена Армеец София" ежегодно до 2014 г., след като българската федерация по тенис (БФТ) спечели домакинството за срок от 3 г. Дори събитие от подобен калибър обаче едва ли ще предизвика достатъчен интерес у обезверения български запалянко. Който на всичкото отгоре е и беден. И това е пределно ясно на управата на залата.

"Ако тръгнем отсега да планираме самоиздръжка, ще пострада спортът. Защото ще превърнем залата в конгресна, концертна, изложбена - прогнозира Венцислав Генков. - От друга страна,



спортът не може

да понесе тези разходи



Волейболът може и да напълни залата веднъж-два пъти в годината. За тениса се съмнявам - турнирът на жените не знам дали ще може да докара и 10 000 души. Плюс това населението на България няма платежоспособност. Никой не може да предвижда цени от 400 евро на ден, колкото струваха примерно билетите за Финалната четворка на Евролигата по баскетбол в Барселона тази година. Та ние тук не бихме могли да продадем годишен абонамент за 400 евро! И все пак не бива да омаловажаваме факта, че в условията на финансова криза в България най-сетне се намериха пари, желание и воля да се изгради това съоръжение. Това е много голямо нещо. Всички фенове ще го разберат в най-скоро време. Атмосферата тук е съвсем различна."

Тъжната истина е, че на този етап българският спорт всъщност не заслужава зала от подобен калибър. Кристално ясно е, че в момента няма състезание, което да напълни "Арена Армеец София" при платен вход. От друга страна обаче, тя никога не би се напълнила, ако не съществува.