Убиецът от Осло Андерш Брайвик по стил и поведение ми напомни нещо. Помъчих се да си спомня. Осло... Тъкмо Осло е градът, където през 1993-а се сключиха тъй нар. Договори от Осло - Oslo Accords. Те са между Израел и ООП. Радикалите и от двете страни бяха против въпросното мирно съглашение - смятаха за недопустими всякакви отстъпки пред врага, особено тези, които двете страни подписаха тогава под натиска на САЩ.

Един израелски радикал - докторът по медицина Барух Голдщайн, привърженик на групировката "Кахане", според някои свидетелства също не харесвал подписаното. Сутринта на 25 февруари 1994 г. трийсет и седемгодишният мъж, добре стегнат във военна униформа, сериозно въоръжен (главно оръжие автомат M-16), запасен с много пълнители, влиза в джамията "Авраам" в Ал Халил (Хеброн) на Западния бряг.

Вътре без предупреждение открива огън на месо срещу присъстващите неколкостотин молещи се араби. Успява да избие няколко десетки (според едни свидетелства 29, според други 67 души). И да рани над 100. На другите им се удава да го неутрализират с пожарогасител, разярената тълпа го пребива до смърт.

Гробът на Барух Голдщайн известно време е в Мемориалния парк на равина Меир Кахане в Хеброн. На надгробния му камък пишело: "Свети Барух Голдщайн, който даде живота си за Тората, за евреите и за нацията Израел". Край могилата му крайнодесни израелци устройват поклонения. Това принуждава властите на Израел да унищожат с булдозери гроба му две години по-късно - за да не служи като вдъхновение на други.

Помня, че цитирах извършеното от въпросния Голдщайн в своя статия - "Църкви, джамии, синагоги, молотов..." Между много примери за ислямски тероризъм. Получих сетне писмо от Израел, в което възрастен господин, жител на страната и отдавнашен емигрант от България, ме кореше, че съм припомнил случая Голдщайн.



Бил изключение. Пък арабският тероризъм бил правило...



Но аз мисля, че едно крайнодясно изключение (или крайноляво, или радикално ислямско, или християнско такова - каква разлика) е птичка, която отдавна не лети самичка. И отдавна прави терористична пролет по цялата планета. Та сега не би следвало да ни учудва така извършеното преди дни от Брайвик.

Писал съм многократно, ще напиша пак: свещените книги могат да се четат така, че човек да се насочва към доброто и светлината. Могат да се четат и така, особено от противниците на изповядващите ги, че да се подчертават войнствените призиви вътре и откровените недоразумения.

Мюсюлманите могат да четат Вехтия завет с акценти върху моментите, в които призивите на самия бог Саваот изглеждат агресия:

"Тъй говори Господ Саваот: спомних си онова, което Амалик стори на Израиля, как той му се изпречи на пътя, когато тоя идеше из Египет; иди сега и порази Амалика (и Иерима) и изтреби всичко негово (не взимай за себе си нищо от тях, а унищожи и предай на заклятие всичко негово); не го щади, а предай на смърт от мъж до жена, от момък до кърмаче, от вол до овца, от камила до осел." (1 Самуил, 15:2-3)

Могат да се отъждествят с Амалик и да кажат: ето какви са евреите и какво ги учи Господът им по отношение на нас.

И от избирателното зобване между сурите на Корана могат да се извадят подобни цитати:

187 (191). "И убивайте ги, гдето ги срещнете, и гонете ги оттам, откъдето те изгониха вас: щото съблазънта е по-лоша от убиването!..." И много подобни примери.

Преди десетина години се замислих сериозно колко неизтребим е един от днешните бичове на човечеството - тероризмът. Имам чувството, че идеологиите, изтикани в ъгъла от новия кумир - потреблението, тепърва ще си отмъщават, яхнали неговия луд кон. Въпрос на находчиви тълкувания е да се измъкнат подходящи аргументи от свещените книги за каквото и да било, включително за противоречащи на всичко човешко изпълнения. Ярко ме перна мисълта, че някъде методични глави планират подобни повече или по-малко софистицирани планове, докато ние - милионите други, ходим напред-назад и се вълнуваме от обичайното ежедневие. Въпреки че мразя автоцитатничеството, моля за прошка за сегашното си прегрешение в този план, но това перване бе толкова силно, че само концентратът на мерената реч го докарваше до нужния градус... Съчиних текст, почващ така:



Има хора сами и залостени

по добре укрепени места...

Там, от вътрешен студ омагьосани,

мислят ярки и страшни неща.

("Зима на прага")



Работата е там, че има глави, които ще оправдаят Брайвик. Той каза, че разчита на 5 процента. Не пет, 0.05 да има, е достатъчно за жизнеността на кошмара. От тях петима ще мислят планове, а един- двама сигурно ще ги осъществят... Израел разруши гроба на Барух, но голям процент израелци съчувстват на възгледите на Кахане. Пък много араби почитат бомбаджиите атентатори като герои.

След бомбардировките на бивша Югославия от НАТО писах - това е грешка. Но ако, дай Боже, не доведе до никакви последици, а напротив - възцари мир и любов тук и по света, ще призная, че сбърках.

Не възцари. А на хладно възпламенителни глави като тази на норвежеца Брайвик очевидно подейства отключващо - той твърди, че тъкмо натовските бомбардировки в Сърбия го подтикнали към радикални действия.

Мислите, че няма да има последователи ли? Та той добре се погрижи, дори визуално. Вижте как се беше приготвил - като за фотосесия. Ярка фотосесия. И нещата с кошмара продължават.