Понякога, читателю, се умисляме кое движи и новини, и изкуство... И стигаме до извода, че движещата сила е меракът. Меракът за достъп до некои благини, които обстоятелства, богове, политически сили или друг мераклия блокират. Ще кажеш - ей, вие открихте Америка.

Ами открихме я, да. Това също с мерак става. Две наши моми го направиха. Някои си Ваня и Ралица имали силен мерак да открият Америка откъм привлекателната й страна и заминали за там с благородна цел да учат език и работят в ресторант. Да, ама, както пише "24 часа", цитирайки "Дейли мейл", от ресторанта ги уволнили, те захванали да работят като манекенки и наели апартамент. Сетне с голяма изненада установили, че някой бил монтирал в апартамента камери навсякъде. Очевидно имал мерак да ги гледа голи в тоалетната. И си осигурил достъпа за това, един вид. Разни хора, разни мераци, нали.

БСП пък има мерак да стегне редиците си на Бузлуджа, а ГЕРБ чрез областния управител в Стара Загора не дава да се пали петолъчката на паметника, пише "Стандарт". Бил дръпнал шалтера, нямало кабели, било опасно и прочее. "Забраниха достъпа до чинията" - съобщава и "Монитор", вкарвайки кулинарен оттенък в дискусията.

Ние пак ще натъртим - така зреят революциите. От забранен достъп до чинията.

Едни имали мерак да променят конституцията с оглед новия Пакт за финансова стабилност, а други, тоест не други, а същите ги налегнал мързелът, така че нищо не успели да променят. Нямало кворум. "Труд" съобщава как в четвъртък в парламентарната зала трябвало да седят поне 160 депутати, за да минат промените на първо четене за финансовите промени, но - нъцки. Наброили се едва 106. Останалите бегали по теферич, лакърдии и тет-а-тет моабети наоколо. Понякога едни мераци са по силни от други, да.

Някои пък имаме мерак да кръшкаме по чуждо, но внимание - от кръшкане цепи глава, предупреждава "Стандарт".

Затова да летим над пресата волно - достъп има и не цепи глава. Само се проветрява.