Нещо съм се разпуснал последните дни. Седя си на лаптопа, надул съм ай-пода и обмислям кръстопътя в живота си. Трябва да си избера поприще. Вече съм горд 24-годишен възпитаник на СУ, таман дипломиран бакалавър по културология. Тази специалност наистина ти отваря железни порти - с нея можеш да станеш всичко: от шлосер до космонавт. Мен обаче ме интересува друго...

От известно време се чудя защо да не стана президент. Звучи по-перспективно от предложенията в jobs.bg, а и като гледам, се търсят хора за поста напоследък. То и кандидати не липсват, но повечето са някак вяли, все едно от немай къде се захващат. На мен пък ми липсват години, но се надявам заради качествата ми да се извърши съответната конституционна корекция.

Самата работа ми е напълно по силите. Ходиш на срещи, здрависваш се с този, окичваш с ордени онзи... Аз поназнайвам езици покрай компютърните игри, но и да не знам, ще науча основните изрази ("бонжуар", "йес, сър", "конграчулейшънс"). От време на време ще трябва да представям някакви доклади за ситуацията в България, ама и тука не виждам какво му е трудното, нали няма да ги пиша аз. В университета толкоз курсови работи и доклади написах, и то за далеч по-непонятни ми неща от националното ни дередже. Новогодишните си речи ще пиша сам, ще ги докарам различни от традиционните досади. Все някак ще преодолея конфуза да ги чета пред камерата с ясното съзнание, че зрителите ми са пияни и само ме псуват от телевизорите...

Не може да се отрече, че властимащите се сблъскват с някои същински изпитания за духа и тялото, но аз и с тях ще се справя. Та нали този, италианският президент ли, премиер ли, Берлускони правил бунга-бунга с момичета на видима възраст, на колкото е последното ми гадже. Щом дъртият пергиш може, и аз ще се справя, даже по-добре от него. Но четох някъде, че Берлускони настоявал дамите, както влизат при него по няколко наведнъж, да са облечени в екипи на любимия му отбор "Милан". Аз си държа на "Витоша" (Бистрица), където рита премиерът. Даже ще взема да го купя, както Берлускони си взе "Милан".

Почти се бях решил на кандидатиране, но наскоро "Фейсбук" ме линкна към някакъв сайт, където един от конкурентите ми се зарича да уволни премиера. Допреди не знаех, че у нас президентът има право да уволнява премиери. Тях не ги ли избираше Народното събрание? Голяма каша изглежда това, но сайтът е събрал сума народ поддръжници и очевидно такива са настроенията в обществото, а гласът на народа е свещен. Значи и аз ще трябва да уволнявам премиера, като ме изберат. Аз хубаво ще го уволня, то уволняването всекиму идва отръки. Тъкмо Бойко ще се съсредоточи върху ролята си на център нападател в моята "Витоша" (Бистрица). Ама нали после трябва и да назнача някой вместо него, как иначе?

Ако не намеря заместник, ще вземат да ми натресат и премиерските задължения на мойта глава. На тази въдица вече не се хващам. И лентички ще кълцам, и ще спортувам като бесен, ама усещам как накрая за всички беди аз ще изляза виновен. Затова започвам да се чудя дали няма да се окаже на баир лозе цялата тая президентска идея. Lose-lose situation, дето се казва на старобългарски. Винаги мога да си остана прост културолог...