Липсата на квалифицирана работна ръка се превръща в пречка пред нуждите на чужди и местни инвеститори. Това е и причината някои производства да бъдат изнесени в съседни държави, където има достатъчно квалифицирана работна ръка, съобщи вчера зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Той посочи, че подобни намерения имат фирми в областта на електротехниката, машиностроенето и химическата промишленост, които може да се насочат към Турция.



Колев припомни и известната констатация, че връзката между нуждите на бизнеса и образованието тотално липсва - висшите училища обучават студенти с хуманитарна насоченост, докато бизнесът има нужда от инженери и специалисти с техническа насоченост. Липсват и подготвени хора, които да разработват авангардни технологии.

Държавата трябва да субсидира само специалности, които са нужни на икономиката, каквито са инженерните дисциплини. Това е част от пакета предложения на камарата в областта на образованието, представени вчера. Субсидирането на ненужни специалности като бизнес администрация и право например е порочна практика, смята Даниела Симидчиева, директор на Центъра за професионално обучение към БСК. Тя цитира данни към края на юни, според които регистрираните безработни висшисти са 32 253, а от тях 9481, или около 30%, са с дипломи в областта на обществените науки, икономиката и правото. Това са специалисти, за чието образование държавата веднъж вече е платила, а те са безработни.

В същото време около 42% от колежаните и близо 25% от бакалаврите и магистрите са записани да учат именно стопански науки и администрация. БСК предлага заявката за броя на студентите по търсените от бизнеса специалности да се прави от държавата, но с активното участие на браншовите синдикати и работодатели. Студентите, които искат да учат икономика или право например, могат да се запишат, но без съответният университет да получава субсидия от държавата за това, предлагат от работодателската организация.

От БСК имат идеи и за промени в средното образование - семействата, чиито деца не посещават училище, да не получават никакви социални помощи. Ранното отпадане на децата от училище е един от основните проблеми на образователната система, смятат от бизнеса. Друг е въпросът, че държавата изобщо няма статистика колко деца не ходят на училище. Според данни, цитирани от Симидчиева, 14.8% от децата отпадат от училище, докато в Полша този дял е 5%, а в Чехия - 5.6%.

Според работодателите моделът на финансиране в образованието трябва радикално да се промени и да не зависи от вида на собствеността. От БСК смятат, че трябва да се въведе ваучерната система за цялата образователна система - от детската градина през средното училище до университета. Така парите ще следват ученика или студента и сред училищата ще има реална конкуренция, за да привличат възпитаници.