В минсъвета сме като едно голямо семейство - много сме задружни и всички се обичаме. Случва се да имаме различно мнение по някои теми, но винаги с много такт успяваме да загладим противоречията. Бащицата ни гледа и ни се радва.

Мянков например много го харесвам, той ми е като сестра. Като го видя, ми се прищява да го щипна за гласните струни, толкова е сладък!

Веднъж си заседаваме в минсъвета, дебатираме си на най-висок стил и Мянков изведнъж вика:

- Който взема пари от престъпници, сам е престъпник.

Аз го ритнах с кубинка под масата и той завърши изречението си, издавайки звуци, които мога да оприлича на нещо средно между вокала на Нона Йотова и пицикато на цигулка.

- Аз пък мисля - възразих спокойно, - че трябва да се приемат само приемливи дарения. Ако системата за контрол е достатъчно добра, всяко едно дарение може да се приведе в приемлив вид.

А на Мянчето му се бяха изпотили очилцата от демиджа, дето му вкарах под масата. Даже ми хрумна каламбур: демиджът му изкриви имиджа - щото нали физиономията му се изкриви от болка. Ех, назнайвам и аз английски. Хубаво е лафчето, ще го пусна на някой абсолютен престъпник, докато го тъпча от висотата на поста си. После ще разкажа на Бащицата, ама като сме си двамата, за да го оцени.

Продължавам с разказа за онуй заседание.

- Що плачете бе, Мянков? - викам аз, ама с такъв загрижен вид, че всеки би си помислил: тоя верно се притеснява за сестричето си. - Защо се обливате в сълзи, да не сте кълцали ЛУКойл, а? Тия работи малко от малко трябва да се координират.

Мянков намести очила и дръзко замяца:

- Не сте прав, Tzv! Вашето мнение в случая не е меродавно и пропуснахте една великолепна възможност да замълчите. И на тъща ви мнението не е меродавно. За леля ви направо не знам какво да кажа, но и тя не е права. Просто аз в момента съм склонен да пратя поздрави на всичките ви роднини от женски пол, барабар с дъщерите - на туй място аз отново го сритах под заседателната маса и той завърши монолога си със страховит фалцет. - И освен това аз съм решително против всякакво полицейско насилие, това не е цивилизовано!

Взех отново думата и се впуснах в дефинитивно отклонение:

- Полицейското насилие бива два вида: оправдано и неоправдано - обясних аз. - Неоправдано насилие е това, което не служи на правдата. Оправдано насилие е това, след което съдът оправдава престъпника. Нали разбирате, всички тези денонощни усилия на личния ми състав, целият този труд бива смачкан с един удар на съдийското чукче. А аз не понасям неправдата, разбирате ли? Аз просто не смятам, че темата "Сигурност" трябва да превръщаме в едно свободно говорене, защото виждате какво се случи във Великобритания. Ако британските служби за сигурност бяха прецизирали дефинициите си за оправдано и неоправдано полицейско насилие, нещата щяха да стоят по съвсем друг начин. И аз мисля, че Хоум Офис има какво да се поучи от МВР (Бащицата светна, като чу тая приказка.) Така че нека все пак да се придържаме към едни нормални теми, които не биха могли да провокират някакъв дискомфорт или напрежение в подобни сектори.

Мянков се опита да рече още нещо, ама аз го сецнах и той глътна безмълвно една сливица.

Бащицата ни гледаше, благо усмихнат, както император гледа любимите си гладиатори. Днес май е на моя страна.

_________

* Иво Балев