Идат избори. За да вземеш действително информирано решение, трябва да знаеш за кого гласуваш. Азбучна истина. По света е така. Кандидатите за това или онова излизат с пълните си биографии пред хората, с всички житейски подробности, с всички свои достойнства и слабости, качества и кусури.

Ако устременият към властта си е позволил да кривне някъде встрани от закона, да сгази лука, да го удари през просото и пр., тази информация не би трябвало да се прикрива - би било съзнателна заблуда, наказуема измама на "потребителя" (избирателя). Защото той има конституционното право да знае крал ли е юнакът, гонил ли е чужди булки, с какво образование е, почтен ли е, лъгал ли е баба си, дори какво е здравословното му състояние.

Добре, обаче нашите политици се изхитриха и обявиха всяка информация за техни далавери или други срамни житейски петна за компромат. Като същевременно ни внушават, че съобщавайки за нещо лошо, компроматът сам по себе си е лошо, отвратително, позорно нещо и позорът не е позор за оня, който е направил лошото нещо, а е позор за оня, който го е съобщил.

Ау, развихря се компроматна война, боже, че мръсни компроматаджии, не ги е срам, партийната книжка на Стефан Софиянски, уууу, фалшификатаджии таквиз ми ти, дайте да водим чиста и морална дискусия и пр.!

Само че нещата изобщо не стоят по този начин. Ама хич.

Какво означава терминът "компромат"? За да разберем, нека обърнем поглед на север. Белята всъщност идва от Русия. Те всички бели идват от Русия, това го знае всеки средно образован малоумник в България.

Легендите говорят, че именно там, малко след халосния залп на "Аврора", почнали да измислят странните буламачи от съкратени думички - колхоз (коллективное хозяйство), да кажем, селхозмашстрой, росатоммишмаш и др.

Даже преданието говори, че действителният автор на рационализациите бил Кръстьо Раковски. И смешка има. Ленин го бил срещнал една сутрин и му рекъл: "Дурак!" Тъпанар, санким. Ма що така, Владимир Илич, що онака? Пък оня: само те поздравявам, бе, "Доброе Утро, РАКовский!" ти викам.

Та баш от север идва думата "компромат". И означава компрометиращ материал. Компроматът е сведение за някакво илинджийство на въпросния мераклия за пост и благини, нищо повече. Сам по себе си той не е мръсен; нито пък е мръсен онзи, който съобщава на избирателите за извършената от мераклията мръсотия; мръсен е онзи, за чиято мръсотия се съобщава.

Това е. Не позорна и неморална "компроматна война", а информация за кандидатите, която в зависимост от съдържанието си (от това какво отразява) или ги представя в благоприятна светлина, или ги компрометира.

Има голяма разлика между компромат и клевета. Компромат и лъжа не са едно и също. Отъждествяват ги онези, които искат да скрият свинщините си.

Прочитате, примерно в пресата, че не-знам-си-кой министър укрива притежанието на апартамент в Испания, два влога на Сейшелските острови и три яхти край Монте Карло. Закупени със скромна чиновническа заплата.

Ако въпросното лице наистина притежава апартамент в Испания, два влога на Сейшелските острови и три яхти край Монте Карло, информацията за това е компромат. И тежестта на вината пада изцяло върху собственика на далавераджийското имущество.

Ако в действителност въпросното лице не притежава апартамент в Испания, два влога на Сейшелските острови и три яхти край Монте Карло, става дума не за компромат, а за лъжа, за клевета. И моралният укор е адресиран до лъжеца и клеветника.

Елементарно! Ама нашите политици пак ще реват, че с неприемливи за едно цивилизовано общество средства им вадят бакиите на светло!

Да ревнат! Всеки мошеник си заслужава компромата!