Негативните рекорди не спират - необслужваните и предоговорените кредити вече пораснаха до 8.594 млрд. лева към края на юли, а делът им достигна безпрецедентно високо ниво - 21.2%. От юни насам т.нар. проблемни заеми растат със скорост 340 млн. лева в месец, а спрямо миналата година масата им се е увеличила с 2.4 млрд. лева, показват публикуваните вчера данни на БНБ.



Особено критично е положението при заемите за бизнеса. 22.73% от фирмените кредити са сериозно просрочени или вече преструктурирани. При потребителските кредити около 19.5% не се обслужват редовно. На този фон ситуацията е "най-розова" при жилищните ипотеки, защото при тях 18.2% са класирани като проблемни. И при трите вида финансиране необслужваните и преоформените кредити са стигнали рекордно висок дял.

Засега банкери и икономисти твърдят, че причини за паника няма, защото банките имат солидни буфери. Освен това те подчертават, че трябва да се прави ясно разграничение между преструктурирани и лоши кредити. А според анализатора Георги Ангелов дори процентът лоши кредити не показва нищо сам по себе си. "Ако една банка няма капитал, печалби и провизии, дори съвсем малко лоши кредити ще я доведат до фалит. Обратно, ако друга банка има висок собствен капитал, печалби и високи провизии, тя може да издържи безпроблемно дори високи нива на лоши кредити. Няма ниво на лоши кредити, което само по себе си да е фатално - ефектът винаги зависи от размера на наличните "буфери", коментира Ангелов. Факт е, че у нас има много стабилни банки, но и такива с доста лоши портфейли. БАКБ (Българо-американска кредитна банка) например, в която наскоро влезе Цветелина Бориславова, отчита едва 35% безпроблемни кредити, а цели 65% от заемите са отписани като неспасяеми или пък са предоговорени, за да се даде шанс на длъжниците да ги обслужват. Това става ясно от проспект за увеличение на капитала на банката.

"Вероятно лошите кредити ще растат още", смята икономистът Гарабед Минасян, който е и в надзора на Българска банка за развитие. Той обаче също е убеден, че банките у нас са стабилни и няма причина за безпокойство.

Банкерите смятат, че трябва да се внимава с интерпретацията на данните на БНБ. "Когато даден кредит бъде предоговорен, така че клиентът да може да го погасява, той пак влиза в графата "проблемен". И колкото повече финансовите институции се опитват да помогнат на клиентите си, толкова по-страшна изглежда статистиката", обясни пред "Сега" Момчил Андреев, шеф на управата на Райфайзенбанк. Гуверньорът на БНБ Иван Искров също подчертава, че паричната статистика сама по себе си не може да бъде тълкувана еднозначно.

Лошото е, че високото ниво на просрочията продължава да се отразява на лихвите. Банкери не крият, че се налага коректните клиенти да покриват загубите на банките от неспасяемите заеми. Поради това лихвите по старите заеми стоят високи, а и за новите клиенти не падат осезаемо.

Покачването на просрочените и преоформените заеми е по-осезаемо и защото кредитирането като цяло продължава да се свива. Отпуснатите от банките суми за фирми и домакинствата са спаднали с 0.5% спрямо юли 2010 г. до 18.963 млрд. лева. През юни т.г. понижението бе 0.6% на годишна база. Специално при заемите за бизнеса обаче има обнадеждаващо увеличение. Те отбелязват 4.8% ръст на годишна база, а като обем през юли са достигнали 32.321 млрд. лв. И при жилищните кредити статистиката на БНБ долавя положителни сигнали - те са 8.779 млрд. лева, с 2.5% повече на годишна база. Обемът на потребителските заеми пък продължава да спада. Към края на миналия месец те са били 889.6 млн. лв., което е с процент по-малко от юни 2010 г.



СПЕСТОВНИ

Депозитите в българските банки продължават да растат, при това с ускоряващо се темпо. Според банкери и икономисти това се дължи на високите лихви у нас, на доверието в банковата ни система. Неясните икономически перспективи също са причина хората да спестяват. Влоговете на граждани са скочили с цели 12.5% в сравнение с миналото лято. Бизнесът също е вкарал доста повече пари в банки - ръстът е 12.3% на годишна база. Депозитите на финансовите институции също се увеличават сериозно - с 9.9%.