Наскоро отворих дума за "Аксиомите на Василев" - комплект формулирани закони, оформящи цялостното виждане за деформациите в развитието ни напред и наопаки.

Веднага илюстрирам с аксиомата за наличното в България антипазарно квазистопанство. Намират се зложелатели, които твърдят, че нямало пазарно стопанство у нас. Щото нямало нито пазар като пазар, нито стопанство като стопанство. Тези зложелатели са нещастни неграмотници. Те не са си направили труда да се запознаят с Шестата аксиома на Василев, която гласи: "Едновременното наличие на пазар и стопанство означава наличие на пазарно стопанство; едновременната им липса не означава нищо".

Българското пазарно стопанство (наричано за по-кратко "антипазарно квазистопанство") притежава сюрия специфични компоненти:

- стабилно наличие на липсващи стоки и услуги;

- дълбоко конкуриращ се монополизъм;

- непрекъснато издигане на спадането на производството;

- структурно реформиране на изобщо неформирани структури;

- средно и дребно мафиотско предприемачество;

- класово-партийно данъчно облагане;

- постоянно движение на недвижимата собственост и много други.

Тук му е мястото да припомним третия принцип на извънредното природно законодателство (изразено чрез редовната аксиоматика на Василев): "В неблагоприятните условия на антипазарното квазистопанство се създават благоприятни условия за пълноценното разгръщане на самите неблагоприятни условия".

Всъщност защо са необходими законите на Паркинсън и Мърфи, принципите на Питър, аксиомите на Василев и фискалният фундаментализъм на Симеон Дянков, примерно?

Необходими са, защото иначе навсякъде е хаос. Богословието ни учи, че Господ не одобрил първичния космически хаос (но преди това го е създал, нали, щото Той е създател на всичко на Земята и небето, нали!) и решил да подреди нещата. В начале, естествено, бе словото, не спортните зали и магистралите, после бе разделена светлината от тъмнината и прочие.

След като Господ обаче подредил криво-ляво нещата, дошъл човекът. И отново възродил хаоса. Щото на човека му е по-удобно в хаос да живее. Ето за това са необходими законите, принципите, аксиомите и въпросният фискален фундаментализъм - да подредим нещата, дето ние сме си ги разредили, и да ни се изясни как можем пак да ги разредим, ма още по-яко.

Да вземем закона за всеобщата връзка между нещата и явленията в света. Оказва се, че още Хегел е обяснил, че "връзката между присвоените милиарди на неодемократичните милиардери и празните джобове на средностатистическите български граждани е всеобща и закономерна".

В скоби съм длъжен да уточня, че Василев и Хегел са законосъздатели, не законодатели. А парламентарните законодатели, апропо, като им чета законите, вместо да ни ги дават, що не вземат да си ги вземат!

Нейсе. Каквито народни избраници, такива. Още в Свещената книга било казано: "Всеки народ си заслужава управлението в същата степен, в каквато всяко управление си заслужава народа".

Внасянето на ред в хаоса е едно от историческите предназначения на законите, принципите, аксиомите и фискалния фундаментализъм. Другото е внасянето на спокойствие и умерен оптимизъм в съзнанието на населението.

Ето, задава се нова рецесия, предупреждават анализаторите. Народът се тресе от притеснение. А е достатъчно да се запознае с аксиомата: "За да влезеш в новата криза, трябва да си излязъл от предишната". И да се увери, че ние още не сме се измъкнали от Първата национална катастрофа.

А за философската образованост на успокоеното население работят други закони. Като, да речем: "Колкото по-малко има, толкова повече няма".

Закон универсален, валиден за всичко живо и неживо.

Включително за акъла на управляващите.