Проф. Иван Маразов е роден в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в института "Репин" в Санкт Петербург. От 1967 работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание в София и от 1988 до 1991 е негов директор. Урежда изложби на тракийското изкуство в Япония и в САЩ. Преподава в Нов български университет, департамент "История на културата". Министър на културата в правителството на Жан Виденов. През 1996-а е кандидат за президент от БСП. Последната му книга "Мистериите на Кабирите в Древна Тракия" разказва за религиозния култ на древния народ.
- Проф. Маразов, много ли са мистериите, които не знаем за траките?
- Мистериите са затова, за да не се знаят. Траките все още са загадка и тяхното общество недостатъчно релефно изпъква на фона на историческата карта на Балканите. Не са достатъчно и сведенията за културата им - както знаете, историята се свежда главно до дати на войни. Това е политическата история на траките - те постоянно са били във война - със себе си, между себе си или с елините, или със скитите, или с македоните. Били военизирано общество с военна аристокрация, с царски дружини и така са си осигурявали прехраната - чрез грабеж и военни победи. Колкото до това дали траките са били равностойни на гърците и на всички древни народи, аз смятам, че да, те са участвали във всички политически процеси, били са необходими съюзници на гърците. Елините са създавали колонии по тракийския бряг и са имали нужда от свои хора. И не случайно, когато атиняните били в опасност по време на Пелопонеските войни, са изпращали върволици от дипломатически представители и дарове на тракийските царе, за да могат да си осигурят сериозен тил. Разбира се, писмените извори са много важни, но писмените сведения за траките идват от други народи, тъй като самите те са били безписмен народ. Поради което са останали беззащитни пред историята. И днес ние се мъчим да реконструираме тяхната история на базата на източниците, които предоставят археологическите находки.
- Как са изглеждали като генотип?
- Мога да се позова на Ксенофан, който казва, че ако траките си представяха боговете, те щяха да са синеоки и руси. Не съм съгласен с колегите, които наскоро подеха тенденцията да отричат тракийския етнос във формирането на българския такъв. Няма начин да не сме повлияни. Траките, най-големият народ на древността след индийския, както пише Херодот, да са изчезнали безследно преди да дойдат славяните, е невъзможно. Последните сведения за тях датират някъде от VI век от нашата ера. Никой не знае как са изчезнали, но когато нямаш държава, изчезването на народа е много лесно. Ето днес например при липсата на сериозна държавност българите от 9 милиона станахме около 7. Този полуостров, на който живеем, не е най-доброто място. Да, той има редица предимства, защото е кръстопът, но геополитически погледнато, от тук са минавали всички нашествия. Всеки е оставил културното си ДНК.
- Можем ли да се поучим на нещо от траките?
- Вече сме се "поучили". Траките така и не успяват да създадат силна държава поради сепаратистки тенденции вътре в социалното им устройство - много владетели, много княжества, които постоянно воюват едно с друго. Ето един урок на историята, който ние повтаряме упорито. От друга страна, корупцията при двора на траките е била чудовищна, според свидетелствата на Тукидид. Там нищо не можело да стане без подаръци (не че правя директна препратка, но нали ме питате за приемствеността). Ситалк, например, получавал от подаръци токова, колкото събирал от данъци. Това са около 1000 таланта, т.е. 20 тона злато. Представяте ли си?
- Кое е по-разумно - археологическите открития да бъдат консервирани там, където са намерени и съответно превърнати в туристически обект, или да се съсредоточат в големи музеи?
- Световната практика включва и едното и другото. Моето мнение, конкретно за България, е, че е редно нещата да остават там - в регионалните музеи, близо до мястото, където са разкопани. Но напоследък наблюдавам една тенденция, която никак не е добра - да се разполовява една находка. Тъй като е финансирана примерно от национален институт, едната част, по-атрактивната, отива в София, а другата остава в регионалния музей. Ето, находката от могилата Голяма Косматка - бронзовата глава, отиде в Археологическия музей. Имат основание някои от властите от страната да протестират. Още повече че имаме прецедент - Рогозенското съкровище беше върнато на Врачанския музей. Но ако на всеки четири години се завърта нова управленска логика, въобще не можем да говорим за стратегия. Има чудесни музеи в Казанлък, Варна, Пловдив, Враца - те могат да станат центрове на тракийската култура. Навремето - още преди 10 ноември, беше започнало строителството на голям музей на тракийската култура в Пловдив. Но политиката по отношение на ценностите непрекъснато се променя. Това дори не е най-големият проблем. Липсата на приемственост е проблемът. Няма специалност тракология. Археолозите би трябвало да получават някаква специализация. Аз, живот и здраве, ставам на 70 години, имам няколко колеги на по 55, един-двама на по 40 и край. Кой ще обяснява на туристите един ден какво точно гледат, ако нямаме компетентни кадри? Нашето поколение успя да направи тракологията международна наука. А сега няма дори публикации по темата. Опитах се да направя бакалавърска програма в Нов български университет, но тя пропадна. Говорих с министър Дянков, уж обеща, но нищо... А обучението на курса студенти за целия четиригодишен период ще струва не повече от 100 000 лв., които не вярвам да са проблем за държавата.
- Значи не сте оптимист по отношение на културния туризъм у нас?
- Напротив. Няма по-голям оптимист от мен. Правил съм много изложби в чужбина и зная какво е отношението на чужденците към тракийското наследство. Изнасял съм лекции пред претъпкани зали в САЩ и след това хората идват и питат: как може да посетим обектите, за които говорихте. Е, как да ги посетят, като нашите туристически фирми не предлагат подобни маршрути?
- Колекционерите се оплакват от закона за културното наследство. Вие смятате ли, че той ограничава иманярството?
- Иманярството е престъпление. Съмнявам се обаче, че да забраним колекционерството е начинът да се борим с него. Разграбването на гробниците тръгва още от самото им построяване. Самите строители са първите грабители. По-късно много чужди държави са имали целенасочена политика да копаят по време на Турската империя. Но в България все още има несметни неоткрити богатства. Нямам предвид "злато", както обикновено се разбира, а безценни артефакти с огромна научна стойност. Но при положение, че държавата преследва частните колекции, те така и ще си останат под земята. Или ще бъдат изнесени зад граница, защото легално не може да имаш колекция от антични монети, например. Въпросният закон убива не само археологическата наука, но зароби и художниците. Не може приятели да ти подарят картини: веднага ставаш "колекционер", т.е. престъпник. Тогава дайте да арестуваме Боян Радев, задето човекът цял живот купува български автори и ако не е той студентите по изкуствознание един ден няма какво да учат. Дайте да вкараме в затвора и Светлин Русев, който трябва да търчи до министерството на културата, за да удостовери някой си чиновник срещу 30 лв., че дадена картина е негова. А и искам някой да ми обясни кой е оторизиран да вкарва даден артефакт в графа "национална ценност". Ето, аз твърдя, че тази запалка е национална ценност. Хайде, опонирайте ми!
|
|