След два месеца и нещо ще избираме нов държавен глава. Вотът по традиция изважда от нафталина вечния спор за ролята на президента и неговите правомощия. Враждуващите лагери са два. Едните настояват да се премахне прекият избор на държавен глава заради нищожните му правомощия и той да се избира от парламента. И бездруго по конституция сме парламентарна република, няма нужда от подобно двувластие, изтъкват те. А и що за разхищение да се харчат пари за избор на церемониалмайстор на Републиката. Според другите пък трябва да се засили ролята на държавния глава като арбитър между институциите и обединител на нацията. Привържениците на този възглед обикновено пледират за повече правомощия на президента, като му се даде, например, правото на законодателна инициатива, правото да свиква референдуми и квалифицирано мнозинство за преодоляване на президентското вето. Вечният спор едва ли ще бъде решен и на тези избори. Но те са повод да се преразгледа отношението към президентската институция.

Държавният глава по конституция далеч няма само представителни функции, каквото е масовото разбиране за дейността му. Това, че доминира представата ни за президента като човек, който се разхожда парадно по червени килими у нас и в чужбина, участва в работни обеди и вечери, прави официални посещения из екзотични страни, раздава ордени и изнася речи на тържествени зари-проверки, не означава, че той няма и по-сериозни отговорности. И макар ветото му да е само отлагателно, да няма законодателна инициатива и да не може да свиква референдуми,



държавният глава е висш кадровик на Републиката



А знаем какво е историческото значение на кадрите - те решават всичко.

Президентът става незаобиколим фактор, когато трябва да се отзоват посланиците ни в чужди държави, например. Лустрационните забежки на настоящия външен министър, който тръгна да прочиства задграничните ни мисии от агенти на бившата ДС, разкри ролята на държавния глава като последна бариера при подобни самоинициативи. Назначаването на посланици също става с указ на президента.

По конституция държавният глава назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Помним патовата ситуация, до която се стигна поради несъгласието на Първанов да назначи комодор Гагашев за шеф на военното разузнаване. Изобщо разузнавателната служба е любимата играчка на всички президенти, тъй като представлява ключов инструмент за упражняване на властта, подобно на МВР. Огромно е влиянието му и във военното ведомство. Затова са несъстоятелни



опитите на последните президенти да се дистанцират от крупните злоупотреби в МО,



възлизащи на десетки милиони.

По конституция държавният глава има съвсем пряко вмешателство и в съдебната система. Той назначава 1/3 от 12-членния Конституционен съд. Назначава и освобождава от длъжност председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Тримата са членове по право и на Висшия съдебен съвет, където почват и свършват всички скандали в съдебната система. Достатъчно е да припомним, че понастоящем шефовете на ВКС и ВАС, както и главният прокурор са бивши съветници на Първанов, за да стане ясна степента, в която държавният глава влияе върху системата.

Не бива да се подценява и квотата на президента във важни регулаторни органи, като Съветът за електронни медии, например. Въпреки че квотата му в СЕМ бе орязана от трима на двама души, държавният глава запазва присъствието си в регулатора и може да влияе при взимането на важни решения, свързани с даване на лицензи за ефира, с назначаване на шефовете на БНТ и БНР и т.н. Заедно с Комитета за регулиране на съобщенията, в който президентът също има свой представител, СЕМ играе ключова роля за цифровизацията на телевизиите. Всичко това позволява на държавния глава да упражнява известно влияние и да кадрува в медиите. КРС е основен контрольор и на мобилните оператори. Държавният глава има резервирана квота от трима души и в Комисията за защита от дискриминация.

Президентът има още една важна функция по конституция - опрощава несъбираеми държавни вземания, което също би могло да се използва като инструмент за влияние. Впрочем списъкът на опростените длъжници, както и този на помилваните затворници са двете строго пазени тайни на администрацията на "Дондуков" 2.

Но отвъд всички тези законови правомощия президентът разполага с едно стратегическо тайно оръжие.



Той е сред тримата най-информирани граждани



в страната. Редом с премиера и председателя на Народното събрание държавният глава има достъп до секретните доклади на специалните служби и е посветен в светая светих на националната сигурност, в корупционните афери на най-високо ниво и в тъмните дела на организираната престъпност. Информираният натиск дава неограничени възможности за влияние и шантаж. Търговията с мълчание също.

За двата си мандата Георги Първанов съумя да се възползва в максимална степен от всички тези правомощия и привилегии на президентската власт. И от церемониалмайстор на Републиката се превърна в алтернативен център на властта, с който всички бяха принудени да се съобразяват. Припомням всичко това, за да е ясно, че държавните глави на прехода са не просто неутрални наблюдатели и навремени критици на изпълнителната власт, а реални и активни участници в управлението със съществен принос за "дефицита на справедливост", който горчиво оплакват. И че когато подхвърлят реплики от типа "Иване, кажи си", те предварително знаят какво точно искат да чуят. Президентите на прехода са съучастници в несправедливостта на прехода и трябва да понесат своята отговорност. А кандидатите, които сега напират към "Дондуков" 2, са длъжни ясно да формулират оценката си за своите предшественици и да обяснят как смятат да използват правомощията си в интерес на обществото.