В живота си човек се влюбва само веднъж как си требе. Толкова е трудно да намериш точния човек. И толкова лесно - да го загубиш. Търсите се цял живот, срещате се в един върховен миг, а в следващия - любовта е стъпкана и унизена. Аз съм щастливец в това отношение, защото рано срещнах любовта и никога за секунда чувствата ми не са загубили от силата, остротата и дълбочината си. Но ще се разкрия постепенно.
Обичам си материала - такъв, онакъв - обичам го. Като кучетата си го обичам, мога да го галя и да го бия, както се бие любима. Но не това е Любовта.
Обичам си метрото и римските пътища - ще направя най-красивите метростанции в Европа. То ще е такава красота, че да те заболи сърцето. Тук ще разкрия нещо за първи път - откак почнах да се занимавам с метрото, станах и аз метросекшуал. Помните, вярвам, оная ройтерска снимка във фитнеса още от началото на публичната ми кариера. Там в гърдите съм космат, та рунтав. Покрай метрото възприех новите идеи за мъжката гръд като бебешка бузка - епилирам се редовно и като си пипна мускула, ми става едно гладко-сладко. И маникюра си поддържам, и педикюра, ни едно сантиметърче от пространството по себе си не съм изоставил на произвола на времето. Но и метрото не ми е голямата любов, дето звучи с камбанен звън и прави колибата - резиденция...
Обичам си магистралите, шосетата, четирилентовите пътища, Южната дъга, Северната тангента... Независимо кой ги е почнал - те са си мои и аз като един Сали Яшар знам, че съм оставил нещо след себе си. Като се отпусна вечер, до мен долита песента на колелетата и ауспусите и това е като звъна на небесните сфери. Но и пътищата не могат да заменят онази Любов, дето като римски път винаги и неизменно стига до заветния Капитолийски хълм.
Обичам си Красавицата и само от любов уж й намалих цената, но й намалих и квадратурата, тъй че на практика я направих по-скъпа като изпълнение. Всъщност я вталих ненагледната ми Красавица, за да е истинска хубавица, а не свиня. И това уникално съоръжение има запазено сепаре в душата ми, но не то е господарят на сърцето ми.
Обичам си министрите, функционерите, секретарките, пиарките... И ги любя здраво - чувства имам за всичкия материал. И не че са слаби тия чувства, но те не могат да се сравняват с Чувството.
И така дълги години не се решавах да открия официално чувствата си към Човека, комуто дължа всичко; Човека, заради когото сутрин ставам и цял ден бръмча, без да спирам. Човека, единствено достоен за цялата ми любов - Бойко Борисов.
Но днес вече искам да дам пълен простор на себелюбието си, аз съм толкова погълнат от себе си, че изобщо не ми се ще да изляза, понеже това значи да изляза от кожата си! И ще заявя това пред всички, с най-тържествени способи. Организирал съм малко празненство, на което ще обявя официално връзката си. Ще резна лента, ще лисна менче... И вече предвкусвам от името на момата парчето питка, което ще набутам в гърлото й!
Подготвил съм и малък рецитал:
Не съм аз Лъчезарен идиот;
не съм със обиколка на Фиданка;
не съм като Цветанов - за разплод;
не съм безлична депутатска сянка;
не съм ветеринарин (в скоби - Мърша);
не съм аз някой Волен истерик;
не съм аз Цецка - в кръста да се кърша;
Фандък не пускам никому за миг!
Защото аз съм Аз и съм избрал
на своето сърце да бъда крал!
__________
* Иво Балев
|
|