Премиерът Бойко Борисов загърби България в Париж, като не посмя да поиска публичното й оневиняване в аферата със заразените от СПИН 400 либийски деца в Бенгази. Нямаше по-подходящо място и по-подходящ момент да бъде заявено ясно, че България държи да се отменят доживотните присъди над медиците, за да започне нов етап на отношения с Либия. Вместо това той смутолеви на другия ден пред БНТ, че "чрез външния министър и нашите посланици България ще постави въпроса". Кога? Когато обстановката в Либия се стабилизира. За целта България щяла да помага с изпращане на медицински екипи и с обучение на полицаи. Посланието е:



За вас сме престъпници, но ние сме великодушни



Само преди няколко дни временно затвореното посолство на България в Триполи бе нападнато от мародери. Можеше да се очаква, защото същото се случи и с други дипломатически мисии. В нашата обаче нападателите са били обладани не само от грабителски страсти, но и от чувство за мъст: "Защо заразихте нашите деца със СПИН?", крещели те, докато чупели и влачели каквото им попадне. Няма съмнение, че така мислят повечето либийски граждани, защото им е втълпена лъжата, че българските медици са виновни и че дори са измамили Либия, като са се измъкнали на свобода чрез амнистия през 2007 г., вместо да лежат в затвора доживот съгласно споразумението за правна помощ между двете държави. Новите управници на Либия досега са казвали само на ухо на нашия външен министър Николай Младенов и други дипломати, че аферата с българските медици е била нагласена от режима на Муамар Кадафи, но никога не са заставали публично пред своите сънародници, за да заявят категорично, че българите не само са невинни, но са и жертва на чудовищна клевета, съпроводена с изтезания и ограбване на осем години от живота им.

Подмятат ни, че най-напред трябвало Либия да се стабилизира, да си изгради нови институции, след това да преразгледа делото и накрая да се произнесе. Сякаш тепърва ръководителите на новата власт ще се запознават с документите по СПИН делото, които са им добре известни. Нали точно шефът на Преходния национален съвет Мустафа Абделджалил подписа смъртните присъди на медиците като коледен подарък в края на 2006 г. в качеството си на бивш председател на апелативния съд? Той не само е чел подробно материалите по делото, но може и да разкаже спомени как е бил "убеден" от Кадафи да потвърди присъдите. Една негова публична изява щеше да ни даде знак, че може да му се вярва, но той мълчи и продължава да играе ролята на съучастник в клеветата и в престъпленията срещу основни човешки права.

Как обаче точно на срещата "Приятели на Либия" Борисов да заяви нещо неприятно? Не беше трудно - трябваше само



да гледа какво правят още по-големите приятели на Либия и да се учи



Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън не изпита никакво неудобство да каже пред всички в лицето на новите управници на Либия, че настоява полуживият атентатор от Локърби Абдел Басет Ал Меграхи да бъде вкаран отново в затвора. Не й попречиха нито хуманни съображения, нито платената от Либия компенсация от 2.7 млрд. долара - по 10 млн. долара за всяка от 270-те жертви на атентата срещу самолета на "ПанАм" през 1988 г.

С България стана обратното - след като нечестно й бе приписана вина, тя опрости близо 60 млн. долара дълг на Либия, или с други думи - плати по 10 млн. долара откуп за всеки от медиците си. Борисов се пъчи пред българските медии, че щял да си ги поиска (дори двойно, защото сочи числото 130 млн. долара), но ако някой го бе чул в Париж, гласът му щеше да стигне и до чуждите медии, както стана с искането на Хилари Клинтън. Там се бяха събрали добре информирани държавни и правителствени ръководители начело със "спасителя на медиците" Никола Саркози, които нямаха нужда от обяснения защо казусът не е приключен. Вместо това България сама направи заявка да се върне към прословутата тиха дипломация в Либия, която й докара всички беди.

Възниква въпросът защо изобщо премиерът би път до Париж. Освен че разгледа Елисейския дворец, който е посещавал и по-рано, не свърши работа и за пет пари. Сега обяснява, че щял да поиска възстановяване на отдавна изгубените петролни концесии на България в Либия. Добре, че не си бе отворил устата в Париж, защото щяха да го цапнат големите ни партньори, които разиграха сценката, че



приятелството се познава по петрола



Съперничеството за нефтени и газови концесии между Франция, Италия, САЩ и Великобритания (от коалицията на желаещите войната с Кадафи) плюс Германия, Русия и Китай (от коалицията на нежелаещите) доминираше негласно над всички пламенни фрази за свобода, демокрация, човешки права, просперитет и прочее светло бъдеще на Либия. Борисов, както и други от 60-те участници бяха поканени само за декорация на срещата и те се справиха с ролята си. Би било логично премиерът да поиска от Елисейския дворец да му възстанови командировъчните, послужили само колкото да се снима за фон на триумфиращия френски президент Никола Саркози - инициатора на бомбардировките и съответно главният печеливш от задкулисната петролна далавера.