Съветът заяви, че все още има политическа воля у правителствата на България и Румъния да изпълнят препоръките на ЕК, но изрази разочарование, че работата им е мудна. Той определи Механизма за сътрудничество и проверка (мониторинг) като "подходящ инструмент", който трябва да продължи да действа, "докато бъдат постигнати конкретни и трайни резултати съгласно неговите цели". Държавите членки разсеяха очакването, изразено преди два месеца от София и Букурещ, че следващият доклад на ЕК през юли 2012 г. ще е последен, защото ще направи цялостна проверка на действието на механизма от началото на членството на България и Румъния на 1 януари 2007 г. Съветът на ЕС подчерта, че следващите оценки и предложения на Комисията "ще бъдат проучени внимателно", което означава повишена взискателност и продължаване на процедурата за неопределено време.
Както и в тазгодишния доклад на ЕК за България, така и в решението на Съвета най-острата критика е към правосъдната система, чиито "представители още не са показали истински ангажимент за реформа". Изтъква се, че "необходимата за реформа правна рамка, общо взето, е налице и акцентът трябва да се насочи от подготовка и приемане на закони към тяхното прилагане". Това според правителствата е "спешен въпрос". За да не се прехвърля отговорността между изпълнителната, съдебната и законодателната власт, както стана и след последния доклад на ЕК, "Съветът подчертава, че промяната на съдебната система изисква съгласуван подход на всички свързани (с проблема) държавни фактори, както и широка политическа подкрепа". Изразява се разочарование, че "няколко важни назначения в съдебната власт не отговориха на стандартите за прозрачност и доверие". Визираните назначения са изборът на Георги Колев за шеф на ВАС и на семейната приятелка на вътрешния министър Цветанов Владимира Янева за председател на СГС.
Посочени са конкретни стъпки, които другите държави очакват от България като най-неотложни. Тя трябва "да създаде специализиран съд срещу организираната престъпност и да започне реформа на полицейското разследване". Необходимо е "да подобри ефективно отчетността и професионалната практика на съдебните и следствените органи", "да приложи напълно закона срещу конфликт на интереси и да подобри административния капацитет в сферата на обществените поръчки". На законодателите се препоръчва "да приемат нов закон за отнемане на имущество от престъпна дейност".
_______________
КОГО ОСЪДИХТЕ?
Въпреки че критиката срещу Румъния е по-сдържана, на преден план е изкаран въпросът за "бързината на няколко важни дела за корупция на високо равнище и за конфискация на необясними богатства, както и за налагане на назидателни санкции за конфликт на интереси". Съветът изразява опасение, че поради протакането "има риск да изтече давност" за делата срещу високопоставени фигури от властта, съдени за корупция. "Румъния трябва да засили процедурите за отнемане на имущество от престъпна дейност, за преследване на прането на пари и за предотвратяване на конфликт на интереси в управлението на обществени фондове".
София се оплаква от дискриминация в "Евро+"
България се оплака вчера в Брюксел заедно с още шест държави от Източна Европа, че страните от еврозоната ги държат на тъмно по реформата в договорите за общата валута. Външният министър Николай Младенов и колегите му от Полша, Чехия, Унгария, Румъния, Латвия и Литва, които участваха в Съвета на ЕС по общи въпроси, се събраха на отделно заседание, след което според агенции, цитиращи АФП, са заплашили с референдуми за присъединяването си към еврото.
Всичките седем държави са длъжни според присъединителните си договори да влязат в еврозоната, когато изпълнят нейните критерии. Но задължението им произтича от договори, за които в момента има спорове в еврозоната. "Не мисля, че можете да ограничите дискусиите за бъдещето на еврото само сред държавите - членки на зоната", заяви на пресконференция полският държавен секретар по европейските въпроси Миколай Довгелевич. Говорителят на българското МВнР Весела Чернева потвърди пред "Сега", че като член на пакта "Евро+" България настоява да участва в заседанията за фискалната реформа в ЕС.
Франция и Германия се договориха през август за общо финансово управление в ЕС, както и за хармонизация на корпоративните данъци, срещу която България възразява.
Всичките седем държави са длъжни според присъединителните си договори да влязат в еврозоната, когато изпълнят нейните критерии. Но задължението им произтича от договори, за които в момента има спорове в еврозоната. "Не мисля, че можете да ограничите дискусиите за бъдещето на еврото само сред държавите - членки на зоната", заяви на пресконференция полският държавен секретар по европейските въпроси Миколай Довгелевич. Говорителят на българското МВнР Весела Чернева потвърди пред "Сега", че като член на пакта "Евро+" България настоява да участва в заседанията за фискалната реформа в ЕС.
Франция и Германия се договориха през август за общо финансово управление в ЕС, както и за хармонизация на корпоративните данъци, срещу която България възразява.