Вчера новинарите от информационните агенции имаха богата кореспонденция от Банкя - Боботко щедро облъчи репортери и репортерки, словото му полетя към жадните реципиенти. Той откри детска градина, говори за ината си и за шистовия газ, за любовта и подлостта на хората - подробности виж в "България".

Тук ще се спрем по-специално на жалбата му срещу протестиращите в Добрич "двама-трима" поръчкови (по партийна линия) душмани на шистовия прогрес. Потърпевшият разказа, че тези същите изпълнители на противообществени поръчки преди няколко дни били в минсъвета, говорили, каквото говорили и - според Батко - се били разбрали. "Аз си мисля, че като съм се разбрал с някой, значи сме се разбрали" - погледна лошо ББ и душичките на репортерстващите се свиха, макар не за тях да беше тоя кобен взор. Главната точка в оплакването на Премиера бе, че антишистовиците "му изгубили два часа" да си говорят на екологични теми, пък ей ги на - пак протестират и мътят главите на хората, които толкова стръвно го любят.

Знаем какво ядоса толкова ББ - душата му за нас е като евродоклад за напредъка - четем и тълкуваме свободно. Проблемът не е в шистите, нито дори в лошото отношение - ББ е обръгнал на политическа злоба и Човеконенавист. Работата е там - кои точно два часа са му загубили. А ние знаем. Оня ден в "Стандарт" имаше интервю с ББ, където е ключът към ранената му душа:

"Казват, че имам много хубав тен, но аз съм си и мургав по рождение. На "Спортна София" няма желаещи да играят в жегата и затова ние ритаме точно по това време (по обед, б.р.). На 35 градуса. И аз играя гол до кръста, по шорти. Поне двайсет мача в обедната почивка сме играли с гвардейците. В най-голямата жега, вадим един маркуч на оградата. Играем две по 35 минути и в полувремето всички минават на маркуча. Като на автомивка ги мия и после минавам себе си. Така получих тена".

Ето това е - крадат му от радостните мигове с топката и маркуча, после ходят да го дразнят по мегданите... Гнусни и елементарни политически поръчки, които получават достоен отпор.