Седях си пред хралупата в края на гората и се радвах на живота. Тъкмо взех важното решение как да премине и този слънчев ден - няколко дебели коли спряха, от тях слязоха четири-пет скъпи костюма и приближиха. Веднага разбрах, че всичките ми стройни планове да седя в хоремага и да си пия ментето отлетяха, та се не видяха.

- Може ли да говорим? - тихо ме попита един от костюмите.

- Можете - рекох, - говорете си колкото душа ви иска.

- Ние искаме с теб да говорим. Как си, как живееш?

- Както и да съм, аз съм си много добре - отговорих им. - Какво толкова сте се загрижили за мен?

- Ние сме от управляващата партия.

- Какво, заплашвате ли ме? - поинтересувах се.

- Не, не. Тук сме да ти предложим кандидатурата за кмет във вашата гора. Идват избори и ни трябват свестни хора, които да издигнем и които да водят успешно предизборната ни кампания.

- Аз! Какво съм ви направил?

- Отдавна те наблюдаваме. Ти никога не се оплакваш. Трябват ни точно такива спокойни и уравновесени кандидати.

- И какво се иска от мен?

- Да ни обичаш, нищо друго. Другото ние ще го направим.

Нищо не отговорих.

- Ако се съгласиш, ще започнем голяма и скъпа кампания, за да те опознаят хората.

- А ако случайно ме изберат, тогава какво правим? - поинтересувах се.

- Ако те изберат, ние ще ти кажем какво да правиш, не го мисли. Но до изборите има още време. Сега ще трябва да се срещаш с много и различни хора и да говориш положително за политиката на управляващата партия. За нашите големи успехи.

- Няма да говоря нищо подобно - рекох им кротко.

- Защо! - опулиха се те.

- Закрихте в гората всичко, което работеше и произвеждаше. Вашата партия ме закрепости и вече не мога да мръдна оттук. Нямам нито една причина да ви хваля.

- Добре - не се предадоха костюмите. - Ще се наложи да ни похвалиш за строителството на чисто новите и качествени магистрали. Това всички го виждат.

- Нека тези всички да ви хвалят. Аз не пътувам никъде. Не мога да поддържам автомобил, горивото изгаря джоба ми. Защо не дойдете да се похвалите колко пътища в гората сте направили, това също всички го виждат.

- За здравеопазването не можете ли да кажете добра дума?

- Колкото и да се напъвам, само за нецензурни се сещам.

- Но там ние показахме твърда ръка, сменихме министри...

- Така е - не отрекох, - ама защо ги туряхте да ръководят? Нали вие сте майсторите, вие бяхте голямата работа, а после - грешка, не се справяме, уволняваме и наказваме.

- Учим се в движение - защитиха се костюмите, - ние сме млада партия.

- Всички, дето сте в политиката, все в движение учите, а ние в гората все се учим как да живеем нормално при всяка власт. Нито вие се научавате на нещо ново, нито нашето е живот. Какво толкова ви напираше да влезете във властта ненаучени?

Костюмите се умълчаха за кратко, после един от тях попита:

- Искате да кажете, че с нищо не можете да ни похвалите, така ли?

- Правилно сте разбрали. Дръпнахте килимчето под краката на роднини и приятели, отсвирихте всичките в гората сами да се оправят, хората вече ядат само папрат и корени, а вие си джиткате с дебелите коли и искате да ви обичат. Йок!

Костюмите нищо не казаха, обърнаха се и започнаха да се вмъкват в колите си.

- Чакайте - рекох, - искам нещо и аз да попитам. Защо спряхте точно при мен, а?

- Ти единствен се съгласи да говориш. Другите в гората изобщо не искат и да чуят за нас.

- Ясно. Няма да стана кмет, нали?

- Никакъв шанс!

- И какво ще правим сега? - попитах.

- Нищо - рече един от костюмите. - Ако не намерим подходящия кандидат, ще закрием гората.

После се качиха в колите си и продължиха напред към светлото бъдеще.

Веднага тръгнах към хоремага, преди и него да са го закрили.