Счита се, че предизборната агитация е варварска работа, която се нуждае от строг контрол, за да не прерасне в произвол. Особено пък у нас, където Дочоолу и Гочоолу са нейни основни вдъхновители. Затова в изборното законодателство присъства специален раздел, който да въведе някакъв ред в борбата за рекламно надмощие. Правилата бяха записани и в новия Изборен кодекс. Но... Оказва се, че те влизат в сила един месец преди деня на гласуването. И ако изборите са на 23 октомври, то ЦИК има правомощия да следи за спазването им от 23 септември нататък.



Нарушенията и безобразията до тази дата не влизат в обхвата на Изборния кодекс



и главният изборен орган не счита за необходимо да се самосезира.

Да вземем например зачестилите напоследък случаи на предизборни билбордове без задължителното по закон указание, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Този текст върху плакатите по закон трябва да е разположен върху 10% от площта на агитационното табло. Преди месец партии и кандидати масово разлепиха плакати без този реквизит, но ЦИК се оказа безпомощна да реагира, тъй като нарушението предшестваше официалния старт на предизборната кампания. И което е още по-парадоксално - изглежда самите предизборни щабове дотолкова не считат търговията с гласове за престъпление, че даже забравиха за това изискване на закона. Няма друго обяснение за пропуска. Ако и след 23 септември неизрядните билбордове покрай магистралите продължат да приканват избирателите, ЦИК вече ще може да разпореди премахването им. И толкоз. При отказ се изземват от областния управител. И това е най-невинното измежду всички възможни изборни прегрешения, допустими в предкампанийния период.

Да се върнем към закона. В него пише, че по време на предизборната кампания се забранява публикуването и излъчването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания. Но забраната важи само след 23 септември. Значи ли това, че в месеците преди датата партиите и



кандидатите могат безнаказано да се преплюват и клеветят,



при това анонимно?

В закона изрично е уточнено, че по време на кампанията на всеки агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава. Но неподписаните билбордове "Ще уволня Бойко Борисов" законът не ги лови, защото цъфнаха край пътя много преди старта на кампанията.

Ако изборният кодекс повелява предизборната кампания да се води на български език, дали това прави легитимна агитацията на турски или цигански извън 30-дневния предизборен период?

И ако в месеца преди вота се забранява лепенето на плакати в градския транспорт, значи ли това, че преди този срок тролеи, трамваи и автобуси могат да се окичат с портрети на мераклиите за управници?



В медиите произволът е още по-страшен



До 23 септември се разчита изцяло на собственото им чувство за мяра. Защото чак след тази дата доставчиците на медийни услуги са длъжни да дават право на отговор, ако преди това са публикували клеветнически материал срещу някой от кандидатите.

По същата логика излиза, че шефовете на синдикални и работодателски организации могат необезпокоявано да агитират в подкрепа на даден кандидат, стига да не го правят в 30-дневката до вота.

Плакатите и материалите, накърняващи доброто име на кандидатите, също подлежат на контрол чак след 23 септември. Дотогава всеки е свободен да разпространява каквато информация намери за добре, а потърпевшият може да се защити пред съда по общия ред.

Ами какво да кажем за забраната да се използват агитационни материали, застрашаващи здравето и живота на гражданите, която също се отнася само за времето от един месец преди вота? Значи ли това, че преди указания срок може? Ако приемем, че бомбите, които взривиха две партийни централи неотдавна, са част от предизборния арсенал, всичко изглежда възможно.

Влечението на ГЕРБ към агитация сред деца и ученици също остана ненаказано, тъй като предшестваше старта на кампанията.

При склонността на българските политици да злоупотребяват в изборно време,



не е ли по-добре правилата да важат през цялото време?



И бездруго вече има постоянно действаща изборна администрация, която да съблюдава за спазването им. Отсъствието на строги санкции за нарушенията също прави закона пропусклив.

Във времето извън кампанията медиите са оставени да правят каквото си искат. Помним как едно тв шоу в частна медия издигна кандидатурата на Меглена Кунева за президент. Тогава лъсна пълната безпомощност на регулатори и органи да реагират на директната политическа агитация. Оказа се, че няма законова забрана за подобна политическа пропаганда в медиите и единствените норми за коректност се съдържат в някаква си европейска препоръка за равнопоставеност, обективност и безпристрастност в предизборна ситуация. При този хлабав режим все по-често ще гледаме политически лица да готвят, пеят или танцуват в телевизионните студиа, което си е чиста форма на реклама извън всякакви правила.