Стефан Драгостинов е роден на 11 април 1948 г. Още 12-годишен започва да учи композиция при проф. П. Владигеров и проф. Ас. Карастоянов. Завършва Ленинградската консерватория, специализира в Кьолн. От 1974 до 1994 г. е в държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" кaтo диригeнт, главен художествен ръководител и директор. През 1991 г. под негово диригентство в Япония ансамбълът записва 3 компактдиска, които са първите, правени за български изпълнители и продадени в 1 500 000 екземпляра. Професор по композиция в Нов български университет. Автор е на "Симфония за мира", създадена със съдействието на Ротари интернешънъл и прозвучала за пръв път във Венецуела през 1985 г. по повод 80-годишнината от основаването на организацията.
------

- Кои са звуковите икони на България?
- Поредицата е стара моя идея, която започнах преди повече от 20 години, още като бях директор на ансамбъл "Филип Кутев". Това са онези образци, които сме получили в наследство. Дали това са вече известните песни като "Планино, Стара планино" или "Притури се планината", или това са песни, които за първи път откривам в една ниша, в някакъв сборник на Васил Стоин или чути от някаква млада певица, която пък ги знае от баба си, сваляйки патината на времето, няма значение. В крайна сметка това е едно стародавно наследство, дошло през вековете. Общо взето, аз съм вгледан в песни, които досега не са излизали на бял свят. Този си труд сравнявам с археологията - откриване на нещо, което не е било известно на света. Вълнува ме онова, което е ново като откритие, като създаване преди 200 - 250 години, защото за по-назад не можем да говорим, а са икони, защото са носители на духовността на нашия народ от древното езичество до християнството.

-	Да събирате автентични народни песни не е ли доста амбициозна задача? Докъде ще стигнете в тази откривателска дейност?

- Аз съм на 63 години. В момента завършвам 12-ия диск. Когато започнах, въобще не съм си давал сметка, че ще стигна до това число. Когато направих 10-ия, си казах : "Приятелю, направи ги 12, спри дотук и пиши симфонична музика". Сега си давам сметка, че има толкова много изворна вода и толкова много нови изпълнители, които по невероятен начин изпълняват песен, извадена от някой скрин или научена от някоя баба, че си мисля да направя още 12. А после и още толкова. Апетитът идва с яденето. Изкуството, и фолклорът в частност, трябва да носят новинката на откривателството.
- Как ще ми обясните парадоксите, че нашият фолклор до ден днешен заема челни места във всякакви западни класации, а у нас е пренебрегван и все по-рядко се появяват народни певци, които да ги знае цял народ, с едно-две изключения?

-	Няма да се съглася съвсем. Безспорно фолклорната традиция, представена сценично днес и преди 30 години, отговаряща на политическите параметри на онова време, няма същите позиции. Нещата са променени - днес са свързани с други течения и тенденции, най-вече със заемането на празни пространства, като попфолка да речем. Фолклорът ни безспорно е много известен в чужбина със стария белег "Мистерии на българските гласове", който, струва ми се, в една или друга степен вече е изчерпан. Странно, но и интересно е, че ние в момента имаме десетки млади хора зад граница, включително и моята дъщеря, която е в Германия дълги години. Именно те преоткриват фолклорната традиция по необичаен начин. Те, бидейки там, чрез нея сякаш се връщат към корените си в България. Нишката не е скъсана. Интересът към фолклорната ни традиция не е намалял, той в известна степен се е обогатил чрез различни течения и посоки.
-	Навремето имаше два големи ансамбъла - "Филип Кутев" и "Пирин", които пълнеха зали и стадиони не само у нас, но и по света. Мина ли им времето?
-	И да, и не. Напуснах прекрасния мастодонт "Филип Кутев" през 1994 г. и създадох "Драгостин фолк" по простата причина, че този вид изкуство, поднесен по този начин, е извън пазарната сергия на света, ако мога така да се изразя. Тази помпозност в една или друга степен вече е поизчерпана. Търговската марка на стоте човека зад граница трудно се защитава от чисто икономически принцип и трудно се консумира. Светът в глобален мащаб стана по-мобилен, трудно е продаваема една такава програма, а и художествените стойности са се поизчерпали. Ами "Лорд ъв дъ денс" са 20 човека на сцената и правят чудеса. Може би само руснаците все още успяват да изнасят такива големи състави - поради факта, че имат огромна емиграция - само в един Париж живеят над 100 000 техни сънародници.
-	Има ли място за автентичен фолклор днес?
-	Разбира се. Някога Филип Кутев казваше, че народната песен е живият вестник на народа. Днес вестници бол, но една дори съвременна фолклорна мелодия, попадайки в пръстите на един прекрасен гъдулар или кавалджия, се видоизменя и се получава нова творческа позиция. Една певица харесва мелодия, слага нов текст и песента се запява. Това е авторско начало и става авторска песен, но ако групата от Добринище или Банско да речем изрови някакви "жълтици", нещо много ценно, и добави към него, това вече е нов фолклор. Винаги ще го има. Вицовете, които се раждат постоянно - нима не са фолклор? В днешното русло все повече се налага някакъв авторски и професионален почерк, но това не пречи на автентичността - те си вървят паралелно.
-	Да, но остава чувството, че позициите на фолклора се стесняват за сметка на попфолка и чалгата.
-	Когато в началото на 90-те се появиха	чалгата и попфолкът, лично мен много ме смущаваха. Трябва да вметна, че всъщност аз винаги съм бил симфоничен, т. нар. сериозен композитор, което означава, че би трябвало да заклеймя тези явления. Не си го позволих, защото много внимателно наблюдавах процесите на развитие. Още преди края на социалистическия реализъм в България вече имаше един "Хисарски поп". Той беше предвестник на нещата, които ще се случат. В същите тези времена в Гърция музиката от таверната бушуваше и се развиваше. В бивша Югославия тези процеси пък добиха голямо разнообразие. В България мащабната култура на ансамбловите изпълнения запълваше всички ниши и не допускаше друго с правителствени укази, но в един момент това се отприщи и се появиха празни пространства. Природата не ги търпи. И тези ниши се запълниха от една буйна река, в която много от водите бяха мътни. Но да си спомним приказката за калната, бистрата и накрая златната вода. Вече се появяват различни тенденции, пластове и течения в попфолка, някои от които се обагриха със сравнително добра попфолк култура. А ако някой иска да каже "не" на попфолка, то това си е негово право, но той не може да бъде изтрит по никакъв начин. Това е една балканска култура, която има своите корени от Молдова, Румъния и Банат, та през Сърбия, Македония, Гърция и Европейска Турция. И това многообразие в крайна сметка прави чудеса в звуковото пространство на Балканите и ви уверявам, че то е възможност за бъдещото развитие на симфоничната музика дори и през третото хилядолетие.

- Трябва ли да се осъвременява фолкът?

-

Внимателно се дистанцирам от думите, трябва и не трябва. Като всяко нещо, което се появило на света, той има една-единствена посока - да върви напред, като човека, като реката, като влака, като автомобила и т. н. Всичко се движи напред и търси своите по-съвременни форми, които са адекватни на тези на развитие на човешкото битие. Не мога да кажа, че трябва на всяка цена, но е задължителна целеустремеността и някакво русло. Безспорно работещите в тези процеси е добре да бъдат хора все по-обучени, с висок професионализъм и статус - стига, разбира се, това да не ги изкривява. В крайна сметка всичко е въпрос на професионален вкус; художествена мяра ...