България е против въвеждането на нови данъци в Европейския съюз. Тази национална позиция бе одобрена вчера на съвместно заседание на парламентарните комисии по европейски въпроси и по бюджет. Повод за позицията е идеята в ЕС за въвеждане на два нови налога - върху финансовите транзакции и върху добавената стойност.

"Смятаме, че въвеждането на нови налози би довело до допълнително данъчно бреме за гражданите и бизнеса в ЕС и би създало добра среда за евроскептицизъм", е записано в позицията на страната ни. Отбелязано е още, че така ще се измести тежестта от държавите членки към техните граждани.

България не е съгласна и с ефекта, който ще се получи с данък върху финансовите транзакции. С подобен налог ще се облагат всички транзакции, а не само европейските. Това би довело до загуба на конкурентни предимства на финансовите институции в рамките на ЕС, както и до неконкурентоспособност на европейските финансови пазари. За държавите с недостатъчно развит пазар на акции и облигации като нашата облагането с допълнителни данъци ще затрудни развитието им, смята още България.

Данък финансови транзакции ще има смисъл само ако се въведе на световно ниво или поне за всички страни от Г-20, защото иначе сделките ще се преместят в други региони извън ЕС, смята и Форум "Гражданско участие", който бе поканен в дискусията на двете парламентарни комисии. В противен случай ефектът ще е крайно негативен за Европа. През 80-те години Швеция е въвела подобни данъци във финансовия сектор и резултатът е бил изключително лош, аргументират се от форума.

България също така е против данъчната хармонизация в ЕС, както настояват Франция и Германия в проекта си за пакта "Евро+". Въпреки това обаче премиерът Бойко Борисов подкрепи през юни безрезервно участието на страната в "Евро+" и пое риска тя да бъде заставена да увеличи корпоративния си данък, който със своите 10% е най-нисък в Европа. Това дава предимство на България да привлича инвеститори и да ускори развитието си, за да се доближи до по-конкурентоспособните държави.