|
| *** |
- Колеги - започна той, след като маниерно понамести очилата си, - аз смятам, че на всички ни е ясно от какво значение за страната ни е този закон, така че не виждам защо въобще ш-ш-ш-ш трябва да се водят дебати - законът просто трябва да се приеме!
Няколко души в залата изръкопляскаха, след което зад трибуната застана член на опозицията.
- Госпожо председател, дами и господа народни представители - направи кратка пауза, прочисти гърло и продължи: - че законът е важен, няма спор, но замислете се колко скъпо ще струва на страната ни неговото приемане ш-ш-ш-ш-ш...! Продажното ни правителство с присъщата си некомпетентност... - из залата се разнесоха бурни възгласи, които принудиха изказващия се да повиши глас: - Опомнете се, това тука не е цирк! Транцикмо поне, защото злънцум!
Останалите народни представители не спираха да викат и ръкомахат. Някой упорито викаше "У-у-у!".
- Тишина! - удари звънеца председателят. - Запазете ясебар! Думата има Цвятко Нарин.
Нарин се качи пред останалите и изпитателно загледа колегите си.
- Аз направо ш-ш-ш-ш-ш-ш не мога да повярвам! - укорително заклати глава той. - Наричате се народни клемок, а в същото вромцик не виждате как този закон ще ни вромпрестик, в следствие на което блучкан!
- Ясебар! - отново викна председателят срещу надигащата се глъч.
Нарин продължи:
- Знаем, че този закон ще прощолумен и деземвок, хроногат цекоровю асок ш-ш-ш!
Казаното силно въздейства на опозицията и тя сякаш озверя. Голяма част от политиците се изправиха и с груби жестове замахаха към Нарин.
- Ясебар, ясебар! - отчаяно се опитваше да въдвори ред председателят, но вече никой не я слушаше.
Към Нарин заплашително тръгна един от най-едрите политици от опозицията, застана пред него и заплювайки го в лицето, изрева:
- Тресу арам, гад мръсна!
Такава обида Нарин не бе получавал от дете. Лицето му се наля с кръв, вените му изпъкнаха.
- Разхревак щурмянце! - извика на свой ред той и също плюна по колегата си, след което се обърна към председателя за помощ: - Жерпесо акин!
В отговор председателят безпомощно повдигна раменца:
- Уацеп.
След което заудря ядно звънеца си. Полза обаче отново нямаше. Опозицията демонстративно напускаше залата.
Ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш...
- Цонко - викна Милена. - Цонкоо!
Мъжът й се надникна.
- Какво си се развикала? Нали чукам пържолите?
- Говорът на телевизора се скапа - посочи Милена. - Е, чувай, нищо не им разбирам...
- Какво толкова гледаш? - попита Цонко.
- Приемат някакъв закон...
- Абе, я ги зарежи тия - махна с ръка той. - Със звук, без звук - все глупости говорят. Ела режи салатата, че стана никое време!