Значи, седнали сме - кормчията Бойко, Веждито Рашидов и аз на маса с бяла покривка, отпиваме напитък с лед, съвсем както във времето на соца в ресторанта на кинодейците, само Иван Славков, лека му пръст, липсва на масата, и викам му аз на министъра:
- Добре де, Вежди, кажи ми - според теб Йордан Радичков за музея на социзкуство ли е или е да го сложим при експонатите на капа?
- В какъв смисъл? - вдига вежди шефът на културата.
- В смисъл, че всичко, дето той написа, беше написано, отпечатано, изиграно и снимано в годините на същия този гаден социализъм! Той какъв автор е - соц или кап?
- Аааззз пък ще ви кажа, соцмагистралите бяха някъде най-много двеста километра! Аз за един мандат дотолкова ще я опаша тая наша България с капмагистрали, че повече няма накъде! - намесва се в разговора Бойко; нервничи, щото не вижда наоколо камери и репортерки. - Меркел знаете ли кво ми вика? Вика: "Евала, Бойко, за аутобаните!". А аз й викам: "Ние, Ангела, на аутобана му викаме магистрала! - и натяквам: - И спортна зала им построих на моите, а те се мръщят! Къса била! Ми да викнат Станишев да им я удължи! Лош материал, Ангела, кво да се прави?"
- Ти, Вежди, например представител на кое изкуство си? - продължавам започнатия разговор аз, щото имам гаден характер. - Капиталистическото или социалистическото? Все пак всичко, дето го изскулптурира и дето го награждаваха и купуваха по годишни национални изложби, бианалета, трианалета и петаналета, ти го направи в онези соцгодини? И никой, поне на тебе, не ти е пречил, нали така?
Мълчи мрачно министърът, а Бойко вика:
- Кво беше с Южната соцдъга? Ми тя направо никаква дъга не беше! Някаква там разкривена права, дето свързва точка А с точка В! При това цялата в дупки и ровове! И никакви детелини, никакви тунели, никакви надлези и подлези! За отводняването да не говорим! Направо пожар! Викам му на Берлускони: "Силвио, викам му, да знаеш каква дъга им построих? Вие, в Италия, колкото и да сте италианци, можете само да мечтаете за нея! А те, викам му, веднага надигнаха вой по телевизиите, че нямало къде да пресичат пешеходците! Да се смееш ли, викам му, да плачеш ли?"...
- Да плачеш! - съгласява се Вежди. - А ако се смееш, да е през сълзи!
А аз продължавам да се заяждам:
- А Щурците?
- Какви щурци? - чуди се министърът.
- Рок бандата! Те соц ли са или кап? Младостта ни мина с техните песни! И до днес всички ги пеят! Тях в отвратителния соц ли ги слагаш или в божествения кап!
- Понеже стана дума за животни, да ви кажа! Викам му на Путин! "Владо, викам му, и порода им уредих! Българско овчарско куче!" При соца кучета много, но регистрирана порода имахме ли? Това питам аз и отговор не искам! А те пак недоволни! Само безстопанствените песове по София са им в устата! "Путине, Путине, викам му, добри ни са кучетата, материалът е лош!".
- А "Полегнала е Тодора", Валери Петров, половината ни филми, дето и до днес ги гледаме по телевизиите, стотиците картини, които пълнят музеите и у нас, и по Европата, Панчо Владигеров, целият ни футболен отбор барабар със Стоичков, дето четвърти в света се класира, Стефка и рекордът й на висок скок, "Римската баня" на Станко Стратиев, Лилето Иванова... Айде да не изреждам! Ми то трябва и тях всички в музея на соца да ги подредиш!
Такива неща, значи, му говоря на Веждито, а той мълчи и само дърпа ли, дърпа от пурата...
***
Разбира се, този разговор на чашка никога не се е случвал. Къде ти Бойко да седне на маса с такъв като мене. Фейлетонът е такъв жанр, че ето, даде ми възможност да си го изфантазирам.
Но помислете си все пак - не съм ли прав!?
|
|