Красимир Влахов е председател на Софийския районен съд, който е най-големият районен съд в страната. Встъпи в длъжност в края на 2008 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Започва кариерата си в началото на 1996 г. като младши съдия в Софийския градски съд. През октомври 1997 г. става районен съдия, а четири години по-късно е назначен и за зам.-председател и ръководител на Гражданската колегия в СРС. От началото на 2004 г. е в СГС, а през 2005-2006 г. преподава гражданско право и процес в Националния институт на правосъдието.



- Съдия Влахов, какво показва статистиката за първите 8 месеца от годината за положението в съда, който е един от най-натоварените в страната?

- Има много сериозен ръст - постъпили са повече от 16 000 нови наказателни и 50 000 граждански дела. Ако се запази тази тенденция, ще приключим годината с около 2000 повече наказателни дела спрямо м.г. При гражданските дела също се очертава увеличение, макар и не толкова значително.

- Какво означава това за наказателните дела - престъпността ли се е увеличила, или разкриваемостта?

- Натовареността на наказателния съд е обусловена не само от динамиката на престъпността, но и от активността, която проявяват органите на досъдебното производство. Това може да се дължи на много причини - повишена разкриваемост, по-добра координация между МВР и прокуратурата и т.н. Но при всички случаи последните 4-5 години ръстът на наказателни дела в София е този - делата се увеличават с 2000 - 3000 годишно, което е много.

- Има ли увеличение на трудовите дела покрай кризата?

- Не може да се говори за увеличение. Ръстът е главно в заповедните производства (дела срещу длъжници, бел.ред.), които имат за предмет парични вземания. Това е белег за продължаваща финансова криза. Заповедните производства за първите 8 месеца са 31 000. Има и 18 000 искови производства, които вървят по общия ред.

- Какво означава това като натоварване за един съдия?

- Статистиката за миналата година приключи със средна натовареност на един наказателен съдия с близо 500 дела, а един граждански с близо 1200. Тази година цифрите ще бъдат още по-големи. Това означава свръхнормална натовареност при ненормални условия на работа и при повишена обществена взискателност към работата на съда.

- В какви срокове се приключват делата при това огромно натоварване?

- Като се имат предвид условията на работа в СРС, съдиите като цяло спазват разумни срокове на работа. А за разумен срок за постановяване на съдебния акт в съд като нашия се приема 3 месеца от обявяването на делото за решаване. В началото на тази година гражданските отделения, изпълнявайки препоръки на Инспектората към ВСС, приеха стандарти за разумни срокове при движението на делото. Всеки месец изисквам справки и тези срокове като цяло се спазват.

- Отворихте дума за Инспектората. Наскоро имаше проверки и в СРС, и в градския съд и бяха констатирани проблеми със сроковете при решаването на делата. Инспекторите успяват ли реално да добият представа за работата на съда, или просто всичко е механично преглеждане на срочните книги, без да се отчитат видът, обемът и сложността на процесите?

- Следя с интерес дебата, който се води в публичното пространство за функциите и начина на работа на Инспектората към ВСС. За съжаление самият инспекторат отсъства от този дебат, а със сигурност той не може да се води в рамките на дисциплинарните производства, инициирани пред ВСС. Това трябва да е дебат между институциите, които са ангажирани с отстояването на държавността. За да е полезен, е важно инспекторатът да участва пълноценно в него. Разговорът трябва да се води сериозно, професионално, конструктивно, а не чрез нападки и обвинения в медийното пространство или чрез напълно излишното, безпочвено и вредно противопоставяне на съдиите от София и тези от останалата част от страната. Инспекторатът, както и съдът, е публична институция. И като всяка публична институция дължи сметка на обществото, на данъкоплатеца, който му плаща заплатата, за това как изпълнява задълженията си. Сега е времето да се води дебатът, когато непосредствено предстои подмяна на състава му, тъй като изтича 4-годишният мандат на членовете му. И мястото на този дебат е Народното събрание, което определя законовата рамка на дейността на инспектората и избира членовете му.

- Нали не отричате изобщо съществуването на подобен орган?

- Ще бъде кардинална грешка да се отрече полезността му. Винаги съм се отнасял с уважение към него и съм се ползвал от препоръките му. И не може да се отрече, че инспекторатът изигра дисциплинираща роля за спазването на процесуалните срокове. Наистина има забавяния, които не могат да бъдат оправдани с никаква натовареност и условия на работа. От друга страна, за всички е важно инспекторатът да функционира така, както е регламентиран в конституцията и в Закона за съдебната власт - като помощен орган на съдебната власт с важни контролни и аналитични функции, които му позволяват да формира поглед за състоянието и процесите в системата в цялост. Той има правомощието да отправя предложения, сигнали, препоръки не само до органите на съдебната власт, които проверява, но и до всички държавни органи - включително при констатирана нееднаква натовареност или неподходящи условия на работа. Проверката на сроковете е само едно от правомощията на инспектората - наистина важно, но съвсем не единствено. Фокусирането само върху този аспект от работата на правораздавателните органи крие сериозен риск от подмяна на стандартите за добра съдийска и прокурорска работа. А тя трябва да се оценява с крайния резултат - за съдиите това са потвърдените присъди и решения, уеднаквената съдебна практика. За този резултат важна роля има и инспекторатът, защото той има задължението да анализира приключилите дела, да прави предложения за тълкувателни решения и т.н.

- Т.е. инспекторатът в момента има образ на наказателна бригада?

- Без да давам квалификации, бих искал да видя инспектората по-скоро в ролята на помощник на съда, всички имаме нужда от това.

- Не е ли смущаващ начинът, по който се случи попълването на съдийската квота във ВСС - никой от кандидатите не представи концепция пред делегатското събрание, което ги избра?

- Законът за съдебната власт не изисква кандидатите нито от съдебната, нито от парламентарната квота да представят концепции. Но при всички случаи излагането на концепция би направило който и да е избор по-убедителен.

- След дни предстои кръгла маса за изработване на стратегия за електронното призоваване и по граждански, и по наказателни дела. Какви предложения имате?

- Законовата рамка в момента е много несъвършена, тъй като ГПК предвижда призоваване по електронна поща само по граждански дела и само в случай, че самата страна е поискала това. Първата стъпка за оптимизиране на уредбата е да се предвиди задължително призоваване по електронна поща за държавните учреждения и общините. Защото държавата трябва да е в състояние да демонстрира, че този начин на уведомяване работи първо по отношение на собствените й структури, преди да го наложи на частния сектор. Следващата стъпка са търговци - банки и застрахователи, както и адвокатите. За целта трябва да се изработи единна информационна система, която да включи всички съдилища и всички абонати, които ще бъдат длъжни да получават призовките си по електронен път. Сега Гражданският процесуален кодекс казва, че електронното съобщение се смята за получено с постъпването му в информационната система на адресата. Но тя винаги е различна от информационната система на съда. Като пращаме електронна призовка по имейла, нямаме обратна информация и доказателства, че това съобщение е достигнало. Този проблем ще се реши именно чрез изработване на единната информационна система.

С този начин на призоваване държавата ще икономиса средства, защото ще пести от заплати за призовкари към съдилищата. Да не говорим, че стандартното призоваване в големите градове е бавно, а и обременено от корупционни рискове.

Разбира се, всичко това трябва да става с гаранциите за защита правата на страните. Например може да се мисли за забрана през лятото, по време на отпуските, да се пращат съобщения на адвокати, за да не текат срокове, без да има действителна възможност за изпълнение указанията на съда. Или когато съобщението е връчено електронно с указания, срокът за изпълнението им да е по-дълъг. Като теглим чертата, пак ще ускорим процеса. В Австрия първоначално, за да стимулират адвокатите доброволно да получават електронни съобщения, са предвидили по-ниски държавни такси, ако страните са съгласни да бъдат призовавани така.