Обещанието на премиера Бойко Борисов България да участва безрезервно в "Евро+" и в спасителния механизъм на еврозоната, когато се присъедини към нея, ще й струва 17 млрд. евро, а не 6 млрд. евро, както се смяташе първоначално. Тези пари ще служат като държавна гаранция за дълговете на закъсали държави в еврозоната. Скокът ще дойде от рязкото увеличаване на спасителния фонд от 440 млрд. на 2 трилиона евро съгласно авариен план, обсъждан във Вашингтон от участници в годишната среща на Международния валутен фонд.



Базираното в Брюксел електронно издание "ЕЮ Обзървър" вчера нарече плана "Шок и ужас" (като името на операцията на САЩ в Ирак). Досега се смяташе, че спасителният механизъм ще бъде увеличен на 750 млрд. евро от 2013 г., но в сметката не влизаше евентуално подпомагане на Италия и Испания, които през август за пръв път дадоха сигнал, че могат да тръгнат по пътя на Гърция, Ирландия и Португалия и да се обърнат за помощ към другите държави в еврозоната.

Ако спасителният механизъм на еврозоната възлезе на 2 трлн. евро вместо предлаганите 750 млрд. евро, увеличението ще бъде 2.66 пъти. Пропорционално това ще означава, че през първите 12 години на еврочленството си, когато ще участва при облекчени условия, България ще трябва да даде гаранции за над 8.6 млрд. евро, които после ще бъдат удвоени на 17.37 млрд. евро. Делът ни в капитала на механизма първоначално ще бъде не 350 млн. евро, а 931 млн. евро, които след 12 години ще се увеличат на 1,848 млрд. евро (вместо на 700 млн. евро). Изчисленията се правят въз основа на участието на всяка държава в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ), където българският дял е 0,8686%. През облекчения период ще се прилага друг ключ на пресмятане, който сваля финансовото бреме приблизително наполовина.

На срещата на МВФ във Вашингтон България бе представена от заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева, която заместваше шефа си Симеон Дянков и на всички последни срещи на ЕС за обсъждане на пакта "Евро+" и на спасителния механизъм на еврозоната. Пенчева придружаваше премиера Бойко Борисов на двете срещи на високо равнище на ЕС през март и юни, на които той обеща България да се включи в "Евро+" и да участва в спасителния механизъм от деня на влизането си в еврозоната.

"Това е само едно от работните предложения (за спасяване на еврозоната)", коментира вчера за в. "Сега" източник от кабинета на финансовия министър Симеон Дянков. Едно е участието в "Евро+", друго е в този нов фонд, при който се предвижда увеличаване на обема на Европейския механизъм за финансова стабилност до 2 трилиона евро. България би взела участие в него евентуално след като се присъедини към еврозоната. Но в момента в Министерството на финансите не са правени разчети за бъдещи хипотетични участия на страната. "Идеята за участие в "Евро+" бе да можем да участваме в дискусиите, знаете България се обяви именно на такъв форум против еднаквите данъчни ставки", добави източникът, пожелал анонимност. През март зам.-министър Боряна Пенчева съобщи, че такива изчисления има и назова само първоначалното участие в капитала на фонда от "около 300 млн. евро".

Освен рязко увеличаване на капитала и гаранциите на спасителния механизъм се обсъжда и "управляем фалит" на Гърция чрез опрощаване на 50% от дълговете й, които възлизат в момента на 351 млрд. евро. Сумата представлява 160% от брутния вътрешен продукт на страната и е неплатима дори в далечно бъдеще. Аварийният план ще бъде изваден на светло на срещата на Еврогрупата на 3 октомври, а след това и на Съвета на финансовите министри на ЕС на 4 октомври. Те ще го подготвят за одобрение на високо равнище от Европейския съвет на 17-18 октомври в Брюксел, когато ще участва и Бойко Борисов.

МВФ предупреди, че вероятно няма да има достатъчно пари, за да спаси положението, ако дълговата криза излезе извън пределите на еврозоната. Институцията разполага с 286 млрд. евро за заеми, които може би няма да са достатъчни, ако световната икономика изпадне в нова рецесия, обясни директорът на фонда Кристин Лагард. "Тези пари изглеждат достатъчни днес, но бледнеят в сравнение с потенциалните финансови нужди на страни, които могат да закъсат заради кризата в Европа", допълни тя. "Има реална опасност провалът на Европа и САЩ в намирането на решение на ситуацията да се отрази върху световната икономика. Подобна ситуация е равна на мощен трус, който ще извади от релси много държави. Основното послание е, че сме близо до ръба", допълни президентът на Световната банка Робърт Зелик.

Опитите на Европа да предприеме по-решителни мерки за овладяване на дълговата криза могат да доведат до понижението на държавни рейтинги в региона, включително на Германия и Франция, предупреди ръководителят на агенция "Стандард енд Пуърс" за Европа Дейвид Беерс, цитиран от световните информационни агенции. За да се избегне вътрешно напрежение в държавите, възможно е да не се приложат обичайните механизми, които изискват одобрение на националните парламенти, а да се използват кредити от ЕЦБ. Но и при този вариант попълването на спасителния механизъм ще стане за сметка на европейските данъкоплатци, коментира Би Би Си. Рискът от съпротива на парламентите личи още сега, когато се обсъжда стабилизационен механизъм от 440 млрд. евро. Увеличаването му над 4 пъти може да превърне финансовата криза в политическа и да дестабилизира някои правителства в еврозоната, включително и правителството на канцлера Ангела Меркел, предупреждават анализатори.