71-годишната баба Рилка от софийското село Долни Богров е съдила Министерския съвет на Република България два пъти. Първо води съдебна борба за отчуждаване на миниатюрно парче земя от 150 кв. м за изграждането на магистрала "Хемус" в участъка между село Яна и Софийския околовръстен път. Печели и съди правителството втори път - за заплащане на 300 лв. съдебни разноски. Така на бабата и четиримата й наследници вече се падат средно по 1955 лв. обезщетение на човек вместо определените от МС и отхвърлени като незаконосъобразни 906 лв. Разликата за някои може да е малка, но се равнява на половингодишен доход на средностатистически пенсионер.

Баба Рилка и останалите 88 души от селата Яна, Ботунец, Враждебна, Челопечене, Горни Богров и Долни Богров, дръзнали да оспорват решението на МС за цената, на която се отчуждават земите им и спечелили в съда, в Република България се оказват лоши герои. Премиерът ги счита за мошеници, успели да изкрънкат от корумпираните съдии цели 2,1 млн. лв. по-високи обезщетения за личната си собственост. Тази версия се приема безпроблемно в публичното пространство, защото обществото не вярва нито на оценителите, наемани от съда, нито на самите съдии. От това обаче излиза, че незнайно защо, вярва на оценителите на държавата.

Нежеланието на обществото да приеме водените дела от баба Рилка и останалите селяни от район "Кремиковци" като гражданско действие в защита на гарантираната от конституцията лична собственост е резултат от типична подмяна, станала възможна в условията на хронична престъпност на ежедневието. Защитата на фундаментално гражданско право се представя с лекота за престъпно спрямо обществото поведение, защото с цената на злоупотреби на всякакви нива



категорията "собственик" отдавна е омърсена.



Тя е станала жертва на престъпна реституция, приватизация, ограбване на държавна и общинска собственост и вече не е в състояние да защити себе си дори от позицията на 71-годишна баба, занимавала се месеци наред с опълномощяване на адвокати, издирване на нотариални актове за сделки със сходни имоти и какво ли още не, за да докаже в съда, че е права. В такава среда за общество на свободни собственици, за гражданско общество е много трудно да се говори.

Изумително е шизофренното положение, в което изпада държавата в опит да докаже, че тези и други частни собственици, дръзнали да защитават собствеността си, всъщност са враг на обществото. Тук като доказателства правителствата изтъкват престъпни схеми, водени от предходниците им, корумпирани съдии, лобита на поименно споменавани големи фирми. Схемата е ясна -



виновните уж са посочени, но никога наказани



Тази формула в крайна сметка се оказва гениална, защото прикрива продължаващи престъпни действия и бездействия на администрацията и хвърля обществото във война и взаимни подозрения, без по същество да води до никаква промяна.

В това недоверие безпомощно потъват всякакви факти, доказващи масово и грубо погазване на граждански права от страна на държавата. Водените от баба Рилка и десетките други собственици дела за отчуждаване почти по правило водят до осъдителни за държавата присъди. На фона на почти пълния успех на жалбоподателите или трябва да приемем, че съдът и гражданите, които го сезират, са на 100% корумпирани, всички без изключение, или да допуснем, че проблемът е системен.

За дръзналите за миг да повярват, че 71-годишни баби може да не са престъпници, съдебните решения говорят достатъчно. Дело след дело, десетки решения на съда, онагледяват изумителното спокойствие, с което институциите газят законите. Показателни тук са поредицата дела за пътен възел "Младост", при които Агенция "Пътна инфраструктура" е погазила абсолютно всички правила за определяне на оценките, като е ползвала прекалено стари сделки, включвала е в сметките недовели до покупка оферти, прилагала е нотариални актове за съвсем други столични райони. На фона на системно незаконния начин на съставяне на оценките е логично да предположим, че всички непотърсили правата си в съда, са били де факто ощетени. Остава само



да ги радва фактът, че никой не ги подозира в престъпление



Деленето на обществото на лоши и добри собственици със съдействието на държавата е видимо с невъоръжено око и при процедурите по приемане на устройствени планове. Собствениците на имоти, предвидени за градинки, задължително се противопоставят на милеещите за озеленяването, а споровете обичайно завършват с обвинения от рода на "мръсен реститут" или "крадец". Докато хората се делят на две, държавата удобно си спестява милиони левове обезщетения за нарочените за озеленяване имоти заради 15-годишен преходен срок за изплащането им. Да, това са нашите пари, а сред реститутите вероятно има мръсници. Но притежаването на собственост не може по условие да е престъпление. И цената на общото не бива да се изплаща чрез погазени в негово име права.