|
| *** |
Така е, като не ти пуска жената. (Тя и моята не ми пуска, но по политически причини - водя партизанска война с тъщата.) Това щях да му кажа на комшията, но не му го казах, защото тъкмо ми сипваше от домашната си всичковица. Тъй че казах му:
- И какво?
- Прабългарите, комши, както е известно, идват на Балканите и веднага подгонват кръшните тракийки из шубраците. Там се натъкват на снажните славянки и подгонват и тях. Гонят ги, гонят ги и в 681 година ги настигат под един вековен дъб и на място узаконяват плодовете на тази гонитба.
- Четох във вестника за това - потвърдих.
Той отпи някак исторически и продължи хронологически:
- Така започва всичко, комши. А после продължава все по-бързо и по-бързо: българите подгонват де що мръдне пред очите им, гонят печенежки, преследват куманки, търчат подир ромейки - чак до стените на Константинопол стигат подир тия лукави византийки!...
- Аз Константинопол го знам - споделих личен исторически опит, - преди години бях там на шопинг тур и се върнах с кожено яке и локум.
Той кимна, явно се радваше, че в мое лице има такава благодатна и най-вече подготвена аудитория.
- После идват рицарите, комши, и с тях става грешка, защото с тези брони човек не може да им разбере веднага пола.
- Оттогава по нашите земи има такова влечение към събирането на старо желязо, особено без съгласието на собственика му! - изказах смела историческа хипотеза.
Той обмисли думите ми, дъвчейки нещо от буркан. Използвах паузата, за да демонстрирам празната си чаша. Сърцето му не издържа на гледката и комшията ми наля. После продължи:
- В най-новата ни история материята е много деликатна. Сам се сещай какви оргии е имало, комши, щом страната ни е пълна с рожби на българо-съветската дружба. Където и да се обърнеш - рожби! И то все такива, че ни да ги припознаеш, ни да ги натириш...
Имах какво да кажа и по този исторически аспект:
- Аз 1986 година от Москва си донесох ютия. Още работи, с нея си затискам киселото зеле!
Комшията подмина този факт с мълчание, явно бе стиснал с две ръце нишката на мисълта си, която при него прилича повече на връв. Имам ли ракия, аз мога да слушам мълчанието на комшията вечно, но не ми се наложи, той пак подхвана теорията си:
- Стигаме, комши, до един много важен въпрос - за родителите. Преди знаехме, че майка ни е Партията. Лоша-добра, ама майка! А сега на Меглена Кунева ли да кажеш "мамо" или на Камелия Тодорова?! Единствено с Бойко Борисов е ясно - той ни е батко. А бащица кой ни е сега, а, комши?
Разсъдих, пък казах:
- Според мен, комши, Светльо от "Хиподил" има вид на такъв. Пийнал е човекът, впуснал се е в случаен сексуален контакт и хоп - станала белята!
Комшията махна с вилица:
- Объркана работа и най-лошото - няма кого да гониш за алименти!
Имаше още много ракия, та попитах:
- А бъдещето, комши? Как го виждаш ти в светлината на изложените току-що факти?
Той бе категоричен:
- Едно е ясно - каквото миналото, такова и бъдещето. Генетика, на български семка. Но не може без това.
Абе, не може... Може. То затова и раждаемостта никаква я няма, защото много ровим из историята, а булките скучаят! На глас обаче казах:
- Нека спрем дотук, комши. Необятна е историята и ако тръгнем да я обхождаме цялата, ще остане ракия неизпита.
- Не можем да допуснем това! - категоричен бе комшията.
Напълно съм съгласен с него.