Почуках на вратата на Европейския съюз и веднага ме приеха, а не като нашенските темерути - елате утре, елате след две години. Исках да ги попитам: докога ще ни подмятат като употребявана джапанка?

- Какво желаете? - любезно ме попитаха.

- Искам да знам, защо не ни приемате в Шенгенското пространство. Нищо не мога да разбера от това, което се говори. Едни викат - ставате за прием, други - хич не чакайте, никакви ви няма!

Те любезно ме попитаха:

- Съгласен ли сте да ви прегледат наши лекари?

- Разбира се - рекох, - щом е безплатно.

Измериха ми кръвното налягане, снимаха ме, преслушаха ме - най-обикновен преглед.

- Здрав сте - рекоха ми. - На нас непрекъснато ни казват, че обикновеният българин е болен човек.

- Няма такова нещо! - опънах се. - Здрави и прави сме всичките.

- Добре - казаха европейците, - нека да ви питаме някои неща.

- Може, питайте, затова сме тука - рекох.

- Защо не спазвате правилата и наредбите у вас?

- Имаме уплах от законите - отговорих.

- Как ще ни го обясните това?

- Ако ги спазваме - нещата не вървят. Ако ги нарушаваме - веднага ни наказват. За това си играем на жмичка със закона.

- Не го разбираме това - рекоха европейците.

- Не го разбирате, защото не сте българи. Елате да поживеете при нас и веднага всичко ще ви светне.

- Вие, например - рекоха ми, - не спазвате дори елементарни неща, като преминаване на зелено и спиране на червено при знак на светофара.

- Така е - съгласих се аз. - При вас движението по улиците е вляво, в Англия е вдясно, а при нас няма никакво значение как е.

- Защо? - наивно ме попитаха онези.

- Ако караме по правилата, всички други, които не ги спазват, ни ругаят, бият и правят каквото си искат. Когато не спазваме правилата за движение по улиците се движим по-бързо и никой нищо не ни казва.

- А органите на полицията, които контролират движението - те какво правят?

- Те стоят в храстите с радари и събират глоби, които не отчитат.

- Как така не отчитат!

- Малки са им заплатите!

- Вие какво работите?

- Безработен съм.

- И от какво живеете, как се справяте?

- Живея си най-нормално, поради липса на доказателства.

- Вашите приятели и близки - как живеят?

- Добре са, благодаря. Изкарват за цигари и пиене.

- Но това не е достатъчно!

- Не е, но стига, никой вече не иска повече.

Рекоха ми:

- Много причини имаме, за да не ви приемем.

- Знаех си аз! Но всичко това е, защото вие никога няма да разберете какво значи да си българин!

- Как така!

- Така. Живеете си с вашите високи заплати и осигуровки и си свиркате. При вас никой не гази закона, за да си осигури храна и пиене. Разберете - да си българин днес си е подвиг!

- Затова ли вашият премиер - попитаха ме те, - каза, че европейците трябва да започнат да получават заплати и пенсии като българите!

- Правилно ви го каза човека! Само когато вие станете като нас, тогава ще разберете смисъла на живота. Тогава ще ви светне под шапките какво значи закон и право, как можеш да живееш всеки ден, без да работиш от години и колко е обидно Европа да те подмята като употребявана джапанка.

Запалих си цигара, а онези видимо пребледняха.

- Да, пушим цигари без бандерол и пием ментета без акциз, но сме живи и здрави, сами го установихте. Важното сега е да ни приемете в Шенген, за да ни се махне и това главоболие. Друг дерт сега нямаме. Това исках да ви кажа. Иначе премиерът ни е прав - вие трябва да станете като нас, а не ние като вас. Само тогава ще бъдем едно цяло, иначе няма как да стане! Тръгвам си, защото път ме чака.

На вратата европейците ме спряха:

- И какъв е смисълът на живота според вас?

- Не според мен, а у нас - поправих ги. - У нас всичко е истина, но не е вярно. И всичко е вярно, но не е истина. А при вас нещата са наобратно и за това не ни разбирате!

Това им рекох и се упътих към изхода на града, за да се прибера у дома. Нямах джобни пари, естествено, та се возих по разни тирове на стоп.