ЕК предприема спорни реформи в земеделския сектор, които сериозно ще накърнят интересите на българските фермери. Планът на Брюксел предвижда след 2013 г. да има таван на субсидиите за обработвана земя - до 300 000 евро на стопанство, европомощи да получават само т. нар. "активни" фермери, а земеделците в новите държави членки да продължават да получават по-ниски дотации от колегите си в Западна Европа до 2016 г. Освен това по-новите агрофирми в България и в другите страни от ЕС ще бъдат отрязани от субсидии за площи.



Това стана ясно вчера по време на представянето на проектопредложенията за реформа на Общата селскостопанска политика, които трябва да бъдат окончателно одобрени до март 2013 г.

При директните плащания (субсидиите за обработване на земя) от 2014 г. ще действа ново правило - те няма да се отпускат на предприятия, създадени и получавали помощи след 2011 г. Това е съчетано с другото нововъведение - европомощта за площ за една ферма да не превишава 300 000 евро годишно. Идеята е да се прекрати практиката с евросубсидии да се създават агромилионери и да се гарантира, че парите ще стигат до повече земеделци. Ограничението обаче лесно може да се заобиколи - като големите агрофирми се разделят на по-малки. Затова се въвежда още една преграда - новите земеделци (започнали след 2011 г.) да нямат право на европарите за ниви. Това обясни Анса Палмър, експерт от дирекция "Земеделие" на ЕК, на конференция в София.

На фермерите в ЕС, които са следили дискусиите от 2009 г. насам, и преди май 2011 г. са регистрирали повече от 1 фирма, ще им бъде трудно да хитруват, защото при кандидатстване за парите вече ще се проверяват за свързани лица. "Ако бъдат изловени, че заобикалят таваните за субсидии, поставени от ЕК чрез роене на фирмите, ще бъдат лишени изцяло от субсидия", уточни Марио Милушев, директор в Генерална дирекция "Земеделие" на ЕК, представляващ България. Анса Палмър посочи, че фермерите, захванали се със земеделие след 2011 г., ще могат да подпишат договор с друг фермер, който има право на субсидии за 2014 - 2020 г., да кандидатстват заедно и после да си поделят субсидията. Спорно е обаче доколко този вариант ще проработи, след като ще има таван на субсидиите.

Снежана Благоева, директор "Директни плащания" към МЗХ, обяви, че това ще е удар за България, защото у нас тепърва много хора ще се насочват към земеделие, примамени от субсидиите на ЕС. "Политиката на ЕС да не плаща преки плащания за фермерите, заели се със земеделие след 2011 г., е новост за нас, пълна изненада. Излиза, че за да се получават субсидии за земя във времето от 2014 до 2020 г., фермерът трябва да е получил такива субсидии през 2011 г. Забележете, ако той е кандидатствал през 2011 г., но е бил отхвърлен, пак губи това право", коментира пред "Сега" тя.

Новите изисквания ще бъдат истинско изпитание за родните чиновници, които независимо от скандалите със САПАРД и Програмата за развитие на селските райони, все още не разбират в кои случаи се говори за свързани фирми.

Друга новост е, че ще могат да кандидатстват само "активни фермери" - предприятия, чиито приходи от неземеделска дейност са под 5% от субсидията, която са взели за земеделие. "Така ще се гарантира, че помощта отива при фермери, а не при летища или други компании, които просто косят тревните си площи", разясни вчера Марио Милушев,

България и през 2014 г. ще получава по-малко пари старите-страни в ЕС. "ЕК не може да въведе еднакви субсидии за всички фермери, защото става въпрос за различни икономики, с различен БВП и различен дял на земеделието", уточниха експерти вчера. Запазва се старото правило субсидиите в ЕС да се изравнят през 2016 г.