България е на дъното в ЕС по конкурентоспособност, но полага малко усилия да се отлепи от него, установи Европейската комисия в публикувания вчера "Доклад за европейската конкурентоспособност за 2011 г." Сравнението между 27-те държави в ЕС показва, че средната производителност на труда в сферата на промишлеността варира от почти 125% брутна добавена стойност на заето лице в Ирландия до под 20% в България.

Защо българинът работи неефективно става ясно от анализа по държави, който показва, че у нас производството е трудоемко, енергийно разточително, овехтяло и недостатъчно иновативно, притиснато от административна непохватност и бюрократизъм, задушено от недоверието на банките и като цяло управлявано лошо. Българинът е ниско платен, не е мотивиран да повишава квалификацията си и е изкушен да работи за чужди работодатели извън страната. Малките и средните предприятия получават слаба подкрепа, а главният отдушник в кризата - еврофондовете - се използва оскъдно. Затова държавата се специализира в производства с многобройна и нискоквалифицирана работна ръка (текстил, шивашка промишленост, плетива).

Освен че залага на изостанала икономика, която не се учи от европейския опит, държавата сама задушава производствената инициатива чрез излишни регулационни режими (напоследък е започнала да ги облекчава), чрез всевъзможни административни такси, чрез прилагане на тактиката на мълчаливия отказ вместо на мълчаливото одобрение, чрез слабо използване на електронното администриране и пр.

Според европейската статистика кризата е предизвикала "драматичен спад" от 35% в промишлеността, който частично е компенсиран от последвало нарастване с 8.5%. Брюксел вижда светъл лъч, защото пише в доклада си, че "кризата изглежда ускори структурните промени в България към по-модерни и базирани върху знанието индустрии и сектори". По този показател обаче страната е далеч зад другите европейски държави, защото не развива "адекватен човешки капитал". "Въпреки че разходите за изследвания и развойна дейност нарастват, те са много под средното равнище в ЕС", пише в доклада. Страната дори не използва възможностите, които й дава членството в ЕС - например Европейския фонд за регионално развитие, който "от 2 години не работи поради липса на публични процедури за набиране на проекти". В България "все още няма официално одобрена от Народното събрание национална стратегия за изследвания и развитие", учудват се евроекспертите. Всъщност такава бе приета в края на юли.

Лошо функциониращата съдебна система и неефикасната борба срещу организираната престъпност и корупцията също имат "негативно влияние върху икономическото и социалното развитие, както и в усвояването на европейски фондове". Банките не смятат еврофондовете в България за ниско рискови и отказват да отпускат кредити за съфинансиране по европроекти, защото заради корупцията и измамите постоянно има риск от спиране на еврофинансирането, посочва докладът. Проблем създава и самата администрация, която бави плащанията на фирмите за извършена работа и ги лишава от оборотни средства.

Дребните предприемачи се сблъскват с много препятствия и нямат подкрепа от институциите, посочва докладът. Така например търговските представителства на страната в чужбина "не дават винаги полезна практическа информация за компаниите, а насоките за износа са овехтели". Малките фирми са подложени на "строги кредитни условия с прекомерно високи лихви и изисквания за залози. Това им пречи да съфинансират европейски проекти по структурните фондове и така финансирането се губи", посочва Еврокомисията.