Реакция във форума на "Сега" на статията на Димитър Денков "Българските държави" и българските железници; и на множащите се съобщения за агонията на БДЖ:

len: Да, тъжна картинка. И аз съм отраснала близо до ж.п.гарата в родния ми град, играехме по празните вагони на влаковете, които бяха на някой страничен коловоз, махахме също като внукът на Денков на парния локомотив, който пухтеше достолепно и разстилаше след себе си огромни вълма черен пушек като някакъв змей наистина /е, неекологично, ама такива са били технологиите в ранните 60 години, поне у нас още бяха такива, дизеловите се появиха по-късно/. Помня най-старите вагони с дървени седалки. Помня дългото почти еднодневно пътуване до северна България, където беше другата ми баба. Влакът пътнически, спира на всяка керемида, ама що прекрасни места от родината попиваха детските ми очи. Прочутия мездренски сладолед, не знам защо, ама на гара Мездра тогава продаваха най-хубавия сладолед. Години по-късно се появиха експресните влакове. С експрес Тракия пътувах от София до Кърджали някъде за 6 часа, което за ония времена си беше съвсем бързо и доста удобно. После, в края на соца влаковете вече бяха безнадеждно занемарени и мръсни, ама пътувахме де. Спалните вагони си бяха супер.

След демокрацията някак много бързо се даде приоритет на автобусните превози и железниците, оставени на доизживяване, започнаха даже да се запалват и да убиват хора. А май можеше да е другояче... Е няма как да имаме TGV, покрай чиято линия минахме, пътувайки с автобус за Франция на една екскурзия. Ама защо да нямаме влакове като в Германия, Англия и по-голямата част от Европа. Модерни, чисти, доста бързи. Да, ама някои в мътните години на прехода планираха друго. И железниците, стъпили на родните ни земи още във времената на Османската империя, вече са загробени. Не знам как е ситуацията в щатите в момента, но май от там нашите взеха модела на унищожаване на железниците. Железниците в щатите са били ударното оръжие, завладяло огромните пространства на Дивия запад. А подир някое време автомобилната индустрия май ги ликвидира. То при нас преходът много неща ликвидира и продължава с ударни темпове, уви...



Реакцията на дирекция "Финанси и администрация в БДЖ на предизвестеното убийство:



08 октомври.Фокус: Г-н Занчев, разкажете за спартакиадата, която БДЖ организира днес за служителите си.

Велик Занчев, директор: Спартакиадата е една традиция, която възстановяваме. 13 години не е имало спартакиада в БДЖ. Това е една добра традиция, която е забравена, занемарена и по моя идея я възстановихме. Имахме пролетна, която проведохме в Пловдив през юни.Тя беше проведена на базата на дружествата в БДЖ - Товарни превози, Пътнически превози, Локомотиви и Холдинг. Сега се провежда есенна спартакиада, която е на два етапа. Първо я провеждаме на регионален принцип в нашите по-големи железничарски региони - София, Пловдив и Горна Оряховица. Всеки регион прави вътрешни първенства и тези отбори, които са победители, отиват на Републиканското първенство в Паничище.

Решихме да са 4 вида спорт - футбол, шах, тенис на маса и тенис на корт. Участваха 100 души. 60% от тях са мъже, останалите жени. Преобладават млади хора. Спортистите обикновено са сред по-младите, по-жизнените, но имаме и по-възрастни, например в шаха, в тенис на корта, тенис на маса.

Имаше огромен интерес. В европейските практики и в европейските фирми правят тийм билдинг, ние решихме да направим спартакиада, която да е заместител на тийм билдинга, и се прие много добре от работниците и служителите. Това е един своеобразен отдушник от натрупания стрес в ежедневието. Аз съм и председател на Комисията за помощи в Холдинга и през 3-4 месеца идват доста молби, които се натрупват, за помощ по отношение на тежки заболявания като инсулт, инфаркт, проблеми със сърцето и т. н., които са следствие от големия стрес. За да може да се преодолее този стрес и нашите работници и служители да са в добра кондиция, би трябвало да спортуват повече. От тази гледна точка предприехме тази инициатива за възраждане на тези добри спортни традиции в железниците.

Мотивира ни първо това нашите работници и служители да бъдат в добра кондиция, да бъдат здрави; второ - да обединим всички усилия - знаете, че в момента правим преструктуриране на компанията, и всички да бъдем част от това преструктуриране, да мислим в една посока! Обединяват ни целите! Обединява ни и здравето.

Грамоти са наградите. Участието е важно! Гледаме с минимални средства да може да проведем мероприятието.Като средства не ни коства много, като усилия - също, защото когато човек иска да направи нещо, дава всичко от себе си, за да стане.

Сега, като се виждам с колегите, те казват - "Ние заживяваме от спартакиада до спартакиада". Живеят със спортния дух, който се е зародил!