Американецът пак ни избяга!

Тъкмо се ободрихме от това, че българинът обърна гръб на стъклочистачките и захвана да работи по американски, с размах и на едро... В смисъл, че ето на - наши момчета вече взеха да крадат кое банка, кое приватизационен фонд, кое цял завод, кое някой и друг милион от европейски фонд, кое 200 - 300 декара горски фонд и - хоп - янките пак ни избягаха!

Гледам ги тези дни по телевизиите: наизлезли на улицата, вдигнали плакати, изписани с думи, дето гаче ли Маркс им ги е диктувал, и завикали през мегафоните срещу тая тяхна криза, дето банкерите така са си я подредили, че богатите все по-богати стават, а бедните все по-бедни... И едни бунтовни, едни решителни, направо неузнаваеми! Щото ние досега средностатистическия тамошен гражданин си го представяхме предимно като как дъвче в супер американската си кухня някакъв там супер американски "Биг мак", после облича супер американски джинси и супер американска риза на карета и излиза да коси със супер американската си моторна косачка градинката пред супер американската си къща. Пък след това яхва кадилака и тича при американския си психоаналитик - да разтълкува психоаналитикът вчерашния му сън. Щото не е нормално да я сънува той Бионсе, ама не гола или поне по някакви там прозрачни шалвари, а в космонавтски скафандър. Че и с мустаци...

Ядоса се американецът, озъби се на властта и заскандира срещу алчността на богатите! Дето се вика - да не се чудим, когато я утре, я вдругиден някоя телевизия ни покаже и крайцера "Аврора" - полюшва се в американски води и чака да думне сигнала за щурм на Белия дворец...

А каква е картината у нас? Картината е следната:

Натрупаха и продължават да трупат милион след милион чевръсти тарикати, новите български патриотични индустриалци, които никога не са и помисляли индустрия да правят. В първите години на голямото разграбване си ги мереха по това кой по-голям плувен басейн ще опъне пред вилата си, кой по-лъскав джип ще яхне, кой с повече кулички къщата си ще украси и кой с по-едрогърда държанка в чалга клуб ще се появи. Сега вече тъмни пардесюта наоблякоха, на английски проговориха, спонсори на симфонични концерти взеха да стават, със сираци по Коледа започнаха да се снимат... Но не престават да трупат: "Това е моят частен самолет!", "Това е моят частен депутат!", "А това тук не е миноносец! Това е новият ми катамаран!"... И като слязат на земята, ей така, от бронираната лимузина до масата в някой шератон да повървят, охраняват ги поне взвод горили. Улицата затапват, колите на плебеите спират, минувачите на другия тротоар прогонват: "Отдръпнете се! Спрете! Умрете!"... И ако все пак разните там разследващи се осмелят да се поровят из хартиите им, изведнъж става ясно, че същият този тарикат, ми той години наред нито стотинка данък в хазната не бил внесъл! Ей така, две десетилетия трови трудещите се с фалшив алкохол, вдигнал е къщи като палати, накупил е коли, колкото едно време само в гаража на ЦК имаше, снимал се седнал на златен трон, като да е султанът на Бруней, а до ден днешен никаква пара в общата ни сметка не е добавил...

Такава е картинката при нашите уолстрийтовци. И какво прави българинът при тази гледка? Опитва ли знаме да развее, бунт да подреди, справедливост да поиска? Нищо такова! Седи си той на диванчето в панелката, отпива някакво менте, дъвче кренвирш за три лева килото, гледа безкрайните идиотски сериали на телевизиите, чете трескаво нароилите се евтини клозетни вестничета и се терзае: Ще пусне ли Съра Бербатов, та той поне в края на мача да погази из тревата на Олд Трафорд!

Не, не! Прав е Тодор Колев.

Как ще ги стигнем американците?