Българите са сред най-недоволните в ЕС от живота си и не са променили мнението си откакто страната се управлява от ГЕРБ, показва огласено вчера проучване, поръчано от Европейската комисия. Евробарометър за социалния климат в ЕС показва, че най-щастливи европейци живеят в Люксембург (с индекс 2.8) и няколко северни държави (с индекс между 1.1 и 2.7), докато най-нещастни са в Гърция (-4.6), Румъния (-4.4), Унгария (-3.6) и България (-3). Изследването е правено от 4 до 19 юни сред социологически извадки от около 1000 души във всяка държава.

На въпроса за моментното си жизнено равнище българите категорично са водещи по недоволство, като се изравняват по индекс само с румънците. Даже гърците, които иначе са най-големи песимисти поради сегашната си дългова криза, стоят по-високо. Интересно е, че най-нещастните народи са съживили надеждите си за последните пет години, докато някои щастливи леко са ги снижили. Така например България е отбелязала индекс +1.3, а Румъния +1.5. Обяснението е, че онези, които са на дъното, започват да се успокояват, че няма как да им стане по-зле. В най-близка перспектива за идните 12 месеца българите имат положителни очаквания с индекс +7, което е радващо в сравнение с мрачните мисли за близкото бъдеще на гърците (-42), португалците (-22) и унгарците (-13).

Няколко показателя обясняват защо гражданите на България се смятат за нещастни. Те имат най-лошо мнение за средата си на обитаване. Сравнявайки условията през последните 5 години, българите имат усещане за пропадане (-22), но могат да се утешат, че това чувство е по-силно у гърците (-54) и португалците (-22). Тъй като за средата на обитаване главна отговорност носят местните власти, недоволството може да се отрази на предстоящите местни избори. Може би затова българите изразяват засилен оптимизъм за близките 12 месеца с индекс +9, който отстъпва само на оптимизма на румънците (+12).

Що се отнася до текущото финансово състояние на домакинствата, песимизмът на българите (-2.3) е надминат само от унгарците (-2.5). Но пак за идните 12 месеца надеждите са най-силни у румънците (+24), следвани от литовците (+21) и българите (+13). По перспективи пред трудовия пазар най-голяма тревога има у ирландците, следвани от гърците, испанците, румънците и българите. Тази група изразява най-силно общо недоволство от социалната и икономическата обстановка, като се добавят и други показатели. Изводът на социолозите е, че хората са склонни да оценяват по-негативно положението в страната, отколкото собственото си положение. В България обаче оценките се пречупват много силно през личните усещания на гражданите.

По здравеопазване българите отново са сред най-недоволните, надминати по песимизъм само от гърците и румънците. Пак тези държави сформират групата на най-разочарованите от пенсионната система, както и от социалното осигуряване на безработните.

Когато се тегли чертата под всички показатели, заключението на Брюксел е, че "България е единствената страна, където общият индекс не се е променил".