Има сериозни опасения за купуване на гласове и манипулации по време на броенето на бюлетините. Изцяло платената медийна кампания застрашава принципа на равнопоставеност и създава имуществен ценз за участие във вота. Това отбелязват в междинния си доклад наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).



Като предпоставка за нечестна надпревара се посочва и натискът, оказван върху кандидати, да се оттеглят, включително чрез данъчни проверки на бизнеса им и този на роднините им. Доминирането на ГЕРБ в ръководствата на изборните комисии също крие рискове, пише в документа, с който "Сега" разполага.

Наблюденията в доклада са въз основа на лични срещи с членовете на ЦИК, с част от кандидатите за президент и кмет на София, с лидери на политически партии, журналисти, дипломати и представители на гражданското общество, проведени от 28 септември досега. Мисията на ОССЕ осъществява количествен и качествен мониторинг на най-гледаното програмно време в БНТ, бТВ и Нова, както и на съдържанието на вестниците "Сега", "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Стандарт". След изборите наблюдателите ще изготвят подробен доклад за честността на изборите у нас.

Местните избори предизвикват по-голям интерес от президентските, е друг извод в доклада на ОССЕ. За участие в президентските избори са регистрирани 6.97 млн. избиратели, или 95% от населението на България според последното преброяване от тази година, което поставя под съмнение точността на избирателните списъци. В местния вот право да гласуват ще имат 6.52 млн. души, или 89% от българите, се посочва в документа. По последни данни цялото население на България е 7.3 милиона.

Според експертите на ОССЕ новият Изборен кодекс предоставя солидна основа за провеждане на демократични избори, но има неща, които могат да се подобрят. Като например, да се отразят препоръките на Венецианската комисия малцинствата да използват майчиния си език за агитация по време на кампанията, да се разпишат по-ясни правила за кампанията в медиите, както и да се дефинират по-прецизно правата и отговорностите на наблюдателите.

Крайният срок от 24 часа за обжалване на решенията на изборните комисии е твърде кратък, е друга критика в доклада. По тази причина поне един кандидат за кмет на Варна е получил отказ за регистрация. Проблемът се утежнява и от липсата на прозрачност на дейността на изборните комисии, са установили от ОССЕ. Допълнителни опасения предизвиква и "небалансираният състав" на избирателните комисии и доминиращото участие на управляващата партия в тяхното ръководство. Неразрешен проблем са и случаите, когато изборни комисии отказват да вземат решение поради липса на мнозинство от 2/3. Тези случаи се третират от закона като отказ, но няма яснота дали могат да бъдат обжалвани и по коя процедура - тази на Изборния кодекс или на Административно-процесуалния кодекс, пишат чуждите наблюдатели. Описан е и конкретен случай с ОИК в Омуртаг, където ГЕРБ и "Атака" са подали жалби срещу използването на турски език по време на кампанията за кмет на града. От ОИК обаче не са наложили санкция, тъй като не са събрали мнозинство от 2/3 за вземане на решение. Няма изгледи до изборите този проблем да бъде решен, разтревожени са от ОССЕ.

Като отбелязват, че в България има плуралистична медийна среда, наблюдателите открояват като огромен проблем факта, че цялото медийно отразяване на кампанията се заплаща, а това създава неравнопоставеност между кандидатите и ограничава журналистите в тяхната работа. Според тях е проблем, че дори участието в публичните БНР и БНТ е по предварително определени тарифи. Този факт е основното оплакване и от страна на партиите. Изборният кодекс изрично предвижда неплатено ефирно време само за заключителните обръщения и участието в дебати на президентските кандидати във втори тур. И до момента няма яснота дали обръщенията за първи тур трябва да бъдат платени, се отбелязва в междинния доклад преди вота. "Договорите между политическите партии и публичните радио и телевизия показват, че всички формати на отразяване на кампанията така, както са дефинирани в Изборния кодекс и решенията на ЦИК, се считат за платено ефирно време", се казва в документа.

Специално внимание в доклада е отделено на чл. 162 от Наказателния кодекс, който предвижда затвор от 1 до 4 г. за журналисти, осъдени за подбуждане на омраза, дискриминация или насилие на основа етнос, раса, религия, националност, сексуална ориентация и т.н. Тази поправка бе приета от НС в началото на годината под претекст, че е в съответствие с европейските директиви. В доклада на ОССЕ обаче изрично се подчертава, че обхватът на санкциите е по-широк от предвидения в директивата на ЕС. "С разпоредбите може да бъде злоупотребявано по посока на прекомерното ограничаване на свободата на словото", се казва в доклада.



Мисия

ОССЕ е проследила пет избора от 1997 г. насам. Основният аргумент за присъствието на организацията са притеснения за политическия климат по време на кампанията.

Пращането на експерти на ОССЕ, които да наблюдават гласуването в избирателните секции, не е обичайна практика за страните членки на Европейския съюз. Според правилата на ОССЕ всяка страна членка е задължена да покани проучвателна мисия, но рядко се стига до последващ мониторинг в развитите демокрации. Има няколко изключения в ЕС. Например през 2006 г. наблюдатели бяха пратени в Латвия заради ограничаване на избирателните права на близо половин милион руски говорещи граждани.

През март тази година БСП и ДПС написаха писмо до председателя на парламента Цецка Цачева с молба да бъдат поканени чуждестранни наблюдатели за изборите наесен. Опасенията на двете опозиционни партии са свързани най-вече с прецедента, че вътрешният министър Цветан Цветанов оглавява предизборния щаб на управляващата партия. Тези притеснения на опозицията и съмненията й за възможна злоупотреба с административни средства за изборите са отразени в доклада на проучвателната мисия на ОССЕ.