|
| *** |
- Кого толкова настоятелно чакаш?
- Чакам да пресрещна тук новите кандидати за властта.
- Ще дойдат, вярвай ми. Но за какво са ти? След изборите ще се чудиш как да се отървеш от тях!
- Искам да ги питам нещо. И очаквам да ми отговорят честно... (Тоя човек имаше тежко заболяване; това щеше да е дълъг разговор.) - ...нещо много важно: къде отиде породата на лошия вид хора? Оглеждам се постоянно и вече не ги забелязвам. Няма ги онези стари наивници, които държат на честната си дума. Изчезнаха яко дим онези редки птици, които правеха разлика между лошо и по-лошо, и бранеха с голи гърди правдата и свободата ни. Природата напълно погълна онези хронични веселяци, които правеха майтап, но и носеха майтап. Отива си породата на лошия вид хора.
- Няма празно място - обобщих, - лошите са отишли някъде, а тука са дошли добрите, нали?
Онзи въздъхна:
- Аха. Така стана. Животът ни бавно канонизира и превъзнася добрия вид хора. Те не вярват на никого и на нищо. Те могат да лъжат и мамят по 25 часа в денонощието и по 8 дни в седмицата - колкото повече, толкова по-добре. Добрият вид хора могат да крадат и да убиват, могат да палят и да размазват - и го правят така лесно, че печелят възхитата и желанието за подражание на всички останали. Добрият вид хора се радват на все по-голяма почит и уважение от страна на още живуркащите представители на лошия вид хора. Добрият вид хора бавно, но сигурно чертаят и рамкират основите на една налудничава и несигурна държава - такава, каквато винаги е била добра почва за изграждането на казарми, на мечти за хилядолетен райх; почва, която винаги е плакала за нов ред, за здрава ръка и за въвеждането на полицейски час.
- Крайно, но разбираемо го каза - рекох му. - Добрият вид хора не вярва на хората, и с право.
- Правилно. Лошият вид хора вярваше най-много на хората и затова си отиде от белия свят. Кой кого ще надвие?
- Детски въпрос! - засмях се. - Добрите винаги са побеждавали, а лошите винаги са губели и са били натирвани. Да не говорим, че в ръцете на добрия вид хора сега са ножът, сиренето и маслото, зад тях стои държавата, а пред тях са блеснали хоризонтите на светлото бъдеще.
Той вдигна още по-високо табелката с надпис "Чакам ви!". Попитах го:
- Това ли ще кажеш на новите кандидати за властта. Доста наивно.
- Все някой трябва да отговори - запъна се той.
- Нищо подобно, никой не е длъжен да ти отговаря. Хвърли в първата кофа тази табелка и се захвани с по-сериозни неща. Не е късно и ти да се включиш в изборите към някой от кандидатите - да помагаш, да тичаш с тях, да си им застъпник в избирателните секции. И когато остане време, можеш и да ги попиташ нещо. Но лично аз не вярвам да чуеш сериозен отговор от тях по който и да е въпрос.
- Няма да участвам в изборите.
- Това пък защо?
- Не виждаш ли. Управляващата партия така добре организира провеждането на изборите, че не е нужно никой друг - човек или партия, да участва в тях.
Контрирах го:
- Изборите променят нещата!
Той се усмихна кисело:
- А всички казват, че само на мене ми хлопа дъската!
- Чао. Желая ти успех.
- Не ми отговори - каза той, - какво стана с онзи вид лоши хора, които изчезнаха от живота ни?
Направих крачка назад:
- Я стига. Време е само да започнем да поздравяваме новия вид добри хора с позабравеното "Зиг хайл!" - останалото ще се нареди от само себе си. А на лошия - юмрук по гърба!
Той не отговори, само вдигна по-високо табелката с надпис "Чакам ви!".