Говори се как в наши дни се възраждат явления и практики от мракобесното ни соцминало - примерно култът към личността днес се практикува далеч по-безсрамно. Ама то и култът се въздига според личните качества на обекта - понастоящем имаме култова фигура с такива характеристики, че преклонението трябва да се изразява бурно, жарко и недвусмислено.

Възраждат се и традиционни конструкции като "нашите болни - най-здравите болни в света".

Туй го прочетохме в "Монитор": "Българите с присаден орган са най-жизнени в Европа". Можем да продължим в същия дух: българската престъпност - най-дезорганизирана; българското невлизане в шенгенското пространство - най-незаслужено и политически мотивирано; българската финансова дисциплина - с най-постната пица в бюджетната рамка...

А българската забрана за агитация по време на избори е най-свободно тълкуваната и прилагана норма в целия нормативно уреден свят. Вчера някои политически фигури си агитираха най-подробно и никой не им направи забележка. Плевнелиев десет минути обяснява какъв президент щял да бъде и каква е разликата между него и останалите кандидати. Репортерите невъзмутимо го разпитваха точно по тия въпроси и той си разгърна една миникампанийка току до урната, където бе гласувал току-що. Извън агитацията прелитащият биде поразен от декларацията на кандидата, че имал "мисъл на добро в сърцето, на силна мотивация, че знам какво трябва да се направи за България и знам какво има нужда България, регионите, икономиката, така че да бъдем достоен член на Европа и достоен член, разбира се, и на света!" А извън фразьорството и странните изрази Плевнелиев по принцип говори донякъде от свое име - разбира се!

И това го прави, разбира се, един от най-достойните членове на най-култовото политическо тяло по света и у нас.