Германският канцлер Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер, председател на Еврогрупата и премиер на Люксембург, обсъждат проблемите на еврото в една от почивките на срещата. |
Увеличаването на средствата в ЕМФС от настоящите 440 млрд. евро на 1 трилион евро ще стане по два начина: предлагане на кредитни застраховки на инвеститорите, за да се насърчат да купуват държавни облигации от закъсали държави, като ЕМФС ще гарантира част от дълга в случай на неплатежоспособност на държавата заемодател и създаването на специален фонд съвместно с МВФ, където ще се съхраняват отпуснатите средства от нововъзникващи пазарни икономики като Китай. Засега обаче не е ясно каква сума ще бъде събрана в този фонд.
Евролидерите постигнаха и значителен напредък в преговорите с частните кредитори за доброволното опростяване на 50%, или около 100 млрд. евро, от заемите, отпуснати на Гърция, на обща стойност 210 млрд. евро. Държавният дълг на Гърция в момента възлиза на около 350 млрд. евро, или 160% от БВП на страната. Драстичното опрощаване ще намали гръцкия дълг до 2020 г. до 120% от БВП. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой обяви, че МВФ и страните от еврозоната отделно ще отпуснат на Гърция допълнителни 100 млрд. евро.
Европейските банки ще трябва да увеличат до 9% капиталовата си адекватност - първичния капитал, който държат като обезпечение срещу рискове. Това трябва да стане до юни 2012 г. Финансовите институции ще трябва да наберат допълнително още 106 млрд. евро, за да покрият новите изисквания, за които се договориха евролидерите. Изискванията засягат 70 банки. От финансовите институции се очаква да увеличат капитала си чрез пазарите. Одобреният план предвижда и подкрепа от националните правителства, а като крайна мярка и помощ от ЕМФС.
Борисов: Няма да плащаме повече от другите
В споразумението на страните - членки на ЕС, отсъства предложението страните в тежко положение да плащат по-малка част от стойността на проектите, съфинансирани от европейските фондове, съобщи българският премиер Бойко Борисов, цитиран от БНР. Първоначално идеята беше задлъжнелите държави да доплащат само 5% от стойността на европроектите, докато страни без сериозни проблеми, като България, трябваше да отделят 15-20%. България се обяви категорично против тази мярка. Премиерът уточни, че постигнатото политическо решение засяга начина, по който да се капитализират банките - те трябва да постигнат 9% капиталова адекватност. В момента банките в страната ни имат 15% капиталова адекватност.
"България няма да плаща директно за преодоляването на дълговата криза, дори и при проблеми на гръцки банки с клонове у нас", увери Борисов. "Освен че трябва да държат 15% капитал и БНБ много внимателно наблюдава тези процеси, не на последно място, клоновете на гръцките банки са отделни юридически лица в България и имат много имущество", каза премиерът. Той обаче подчерта, че индиректните последици за страната ни са факт, защото кризата плаши инвеститорите, нарушава доверието и отслабва вътрешния пазар. Премиерът поиска Европейският съвет да започне да се занимава не с проблемните държави, а с тези, които не спазват финансовата дисциплина. Пред чужди журналисти Борисов обясни, че у нас заплатите и пенсиите са замразени от три години, но дългът и дефицитът са под контрол и призова държавите, които имат проблеми с бюджетната дисциплина, също да замразят доходите за три години, за да ги решат.
"България няма да плаща директно за преодоляването на дълговата криза, дори и при проблеми на гръцки банки с клонове у нас", увери Борисов. "Освен че трябва да държат 15% капитал и БНБ много внимателно наблюдава тези процеси, не на последно място, клоновете на гръцките банки са отделни юридически лица в България и имат много имущество", каза премиерът. Той обаче подчерта, че индиректните последици за страната ни са факт, защото кризата плаши инвеститорите, нарушава доверието и отслабва вътрешния пазар. Премиерът поиска Европейският съвет да започне да се занимава не с проблемните държави, а с тези, които не спазват финансовата дисциплина. Пред чужди журналисти Борисов обясни, че у нас заплатите и пенсиите са замразени от три години, но дългът и дефицитът са под контрол и призова държавите, които имат проблеми с бюджетната дисциплина, също да замразят доходите за три години, за да ги решат.