|
| *** |
- Извинете - обади се някой зад него, - ще може ли малко...?
Мето се обърна. Още не беше пил кафе и нервите му бяха опънати като на прострелян носорог.
- К`во искаш па ти, бе? - изръмжа той.
Зад него, във входа на кооперацията, пред която бе паркирал джипа си, стоеше мъж на средна възраст.
- Бихте ли преместили колата си? - попита мъжът.
Мето се засмя. Понякога наивността на простите хора го забавляваше. Именно затова реши да не пребива човека.
- Как така ще си мърдам колата, бе, калъф, аз нали току-що паркирах?
- Да де - продължи да упорства мъжът, - обаче така, както сте спрял, изцяло запушвате входа на кооперацията и ми е невъзможно да изляза.
Мето се огледа. Действително беше спрял на около седем сантиметра от входа, но какво от това - седем-седем, кой ти ги дава? А и все пак щеше да се забави само около час в заведението на ъгъла - обичаше да пие кафето си бавно и да се взира в буквите от менюто.
- Като се върна, ще я преместя, окей, седи мирен са... - каза той и тръгвайки надолу по улицата, констатира. - Пълно е с кретени, значи...
- Господине - викна след него мъжът, - господине...
- Какво, бе! - извърна се вече почти бесен Мето. - Какво?
- Аз не мога да изляза, разбирате ли?
- Абе, стой кротко, бе, стига пискал! Ще се върна след малко, ще преместя колата и ще излезеш... Ей, тц, тц, тц, с прости хора не може да се говори...
- Ще закъснея за работа - опитваше се да обясни мъжът, - просто мръднете колата една идея встрани, за да се провра между нея и стената, нищо повече...
Мето не обичаше да му казват какво да прави. Вероятно заради това напусна и училище в средата на шести клас.
- Слушай - заканително вдигна пръст към мъжа, - като ти казвам да кротуваш, ще си кротуваш, ясно ли ти е?
- Ама как да кротувам, като ще закъснея за работа?
- Ма т`ва не е мой проблем, като искаш, закъснявай, аз отивам да пия кафе...
След което се обърна и яростно закрачи към заведението. Прав беше баща му навремето, прав беше, като казваше - то бива, бива, ама толкова пък вече! Не стига, че като на човек му обяснява, че ще се върне след час, ами и с претенции някакви... Мушмул с мушмул! Всеки се мисли за герой вече! Ай сиктир! Сега щеше да се наложи да изпие кафето си с лъжичка захар повече, за да спре да се ядосва!
Мъжът изгледа как мощният гръб на Мето се отдалечава, след което извади мобилния си телефон.
- Ало, здрасти - каза след малко, - ще можеш ли да дойдеш да ме вземеш за работа направо от вкъщи, че иначе доста ще закъснея? А? Окей, айде, чакам те тука...
След десетина минути пред кооперацията спря един камион паяк. Шофьорът махна на мъжа от входа, слезе и докато двамата си приказваха, захвана гумите на джипа, вдигна го във въздуха и го закрепи на камиона.
- Няма да се научат да паркират тия и това си е - констатира шофьорът, след което двамата се качиха и потеглиха.
- Абе, може и да се научат - отвърна мъжът, докато се усмихваше приветливо на Мето, който бе излязъл пред заведението и говореше по мобилния си телефон.
