|
| *** |
Предводителят ни Пешо Пора разстави на пусия останките от "Вълшебния стрелец" и ги предупреди: "Стреляйте, но тихо! Днес е ден за размисъл."
Мен прати да диря прасето. Поради кризата втори сезон изпълнявам функциите на куче. Научих се да сменям породите като политик партии.
Вкъщи, например, се докарвам на домашен любимец. От ония с козина като китеник, за които питате къде му е главата, та да го ритнете по задника. Жена ми, като се скараме, заплашва да пусне обява: "Заменям стайно куче за двустайно, може доплащане." И аз, нали съм домозет, свивам се зад входната врата и обещавам да не си дъвча чехлите.
Доскоро гонехме прасе с духова музика, ама от месец музикантите ни свирят по предизборни кампании, та само аз кяфкам из корията, преобразен на палаш.
Нашата дружинка, да ви се похваля, е базова по програма от алкохолен към културен туризъм. До изборите единствената ни забележителност бе психодиспансера в съседство на ловната ни хижа. Тия дни правителството спешно ни асфалтира пътечка до хижата. Ама толкова спешно, че асфалтът още димеше, кога правителството мина по него да го открива.
Премиерът ме погали по главата, попът целуна ръка на премиера, пък ножицата, дето щяха да режат лентата, заяде. А бързаха, както ви казах, за друго откриване. Веднага бяха уволнени двама заместник-министри - по равно от културата и туризма.
Пътечката с отпечатъците на правителството стана втората наша забележителност. На мен повериха лентата да я пазя. Това пък ни е третата забележителност. Заровил съм я на скришно място за поколенията. И съм я препикал за всеки случай, да не забравя къде е.
След има-няма два часа доклефуцах до ловната ни хижа. Останките от "Вълшебния стрелец" вече седяха пред дебелите талпи, застлани с предизборни плакати и огънати от партийни дарове. "Масите стенат, Йорго", радостен ме посрещна Пешо Пора.
Възвърна ми се самочувствието. Ние, ловците, сме над 120 хиляди, без да броим кучетата. Четири пъти българската армия барабар с министерството и генералитета! В старата армия можех да съм граничарско куче, но и ловджийско не е зле. Цял де ни се кланяха пратеничества от партийни централи и предизборни щабове.
"Мислите ли, мислите ли?" - питаха, докато зареждаха талпите. "А, мислиме, как да не мислиме!" - отговаряхме задружно ние, пък аз добавях и едно "Бау!" за достоверност.
Добре помня, че в гюрултията бай Йордан Шикалката почна разказ как ловувал с писателя Йордан Радичков.
"Кривне адаша у шумата, и докато ние гониме прасето, той си там седи, гледа и се ослушва, па си и записва, какво му говори Господ. Господ на всички говори, ама той само можеше да го чуе. Като се наговорят, излезе при нас, ловната му чанта издута, а отвътре се подава заешко краче. Бе си зашил това краче на капака на чантата, та като набута вътре пуловера и покаже крачето, все едно заек ударил..."
До края пихме дълго и мълчаливо. Сякаш думите, които големият писател сравняваше с наклякали кучета, си бяха отишли с него. В наше време все по-малко се уважават думите. И кучетата също.
Тоя ден се много нещо употреби за победата. Чия, ще попитате? Има ли значение...
