|
| Кой не скача, е хегелианец! |
Принцип за всеобщата взаимна връзка и взаимна зависимост - ууууу, долу! Закон за преминаване на количествените натрупвания в качествени изменения - вън! Закон за отрицание на отрицанието - марш! Закон за единство и борба на противоположностите - чупката!
Правилно ги отмениха, щото няма Маркс да ни дава тон на живота, нали! До 1989-а даваше тон, то оставаше и след 1989-а да му позволим да дава тон! "Стига тон! Хай сифон!" пееха ентусиазираните радикализирани маси, играещи хорото на нежната революция около сградата на Народното събрание.
На масите, разбира се, им дай да тропат хора и да викат "Хай сифон!", те друго не знаят. Пък и не разполагаха с необходимата информация за основния престъпник. Всъщност не е Маркс, той просто е плагиатствал с пълни шепи. Комунягата Хегел ги е измислил тия тъпи диктаторски закони и принципи.
При това, като истински нелегален идеологически фундаменталист, оня плагиатор имал четири имена - Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Като свърши някоя пролетарска беля (като, да речем, да си отреже бюргерската плитка) и го потърси полицията: "Ти ли си Хегел, с белята?", "Не, бе, аз съм Георг, Хегел не го знам къде е!" Или: "Мамка ти комунистическа, Вилхелм такъв!", "Да си прибереш мамката, говедо капиталистическо, аз съм Фридрих!"
Един от въпросните тоталитарни принципи, както вече изясних в абсолютно неясното встъпление, бе принципът за всеобщата взаимна връзка и взаимна зависимост. Бе всичко било свързано с всичко.
Въобразяваш си, примерно, че има всеобща връзка между шеметната кариера на непрежалимата Людмила в Комитета по култура и Политбюро на "Води ме, Партийо, води ме!" и случайното обстоятелство, че е дъщеря на крупния ръководител на държавата. Неправилно си въобразяваш. Няма и не може да има нищо общо. Най-малкото, щото, ако органите бяха надушили твоето въображение, въображение си нямаш какво общо щеше да има между въображението ти и онова, което щеше да ти се случи!
Пардон, това бе пример за обратното. Вземам си примера обратно.
Та искам да кажа, че Десети ноември ни освободи от тоталитаризма и абсолютно всички тоталитарни атрибути и консумативи. Забраниха въпросните закони, забраниха въпросните принципи. И фактически добре, че ги забраниха. Няма комунягата Хегел да ни дава тон на живота, сифон и пр.
И така нещата се подредиха ком ил фо (забравих какво означаваше "ком ил фо", което всъщност, ако не съм забравил, значи "както си требе").
Пита, примерно, жалката опозиция има ли връзка между корупционния потенциал на шефа на Столичния общински съвет Андрей Иванов и струпаното му внушително имане? Няма връзка. Нито всеобща, нито индивидуална.
Има ли връзка между спастрените от Цветан Цветанов джобни пари и закупените с обилните средства на пенсионираните му тъст и тъща няколко апартамента? Няма връзка, натюрлих. Нито всеобща, нито конкретна.
А връзка между необяснимия просперитет на Лъчо Мозъка и обяснимото обстоятелство, че е личен лекар на Величието? Къш от тука!
Има ли връзка между "подарените" за жълти стотинки на Владимира Янева жилища и факта, че се оказва съдия по дело срещу нейния даряващ благодетел? Няма, бе, що за хора сте, к'во търсите под вола теле и под изцяло удовлетворено интересчийство някакъв конфликт на интереси!
Демокрацията най-накрая изпокъса нещата и явленията от Космоса и ги сложи на мястото им. Всяка коза на своя крак! Всяка жаба да си знае блатото!
И вече нищо не било свързано с нищо. Ън тъй!
Гиди, Хегел с Хегелите ти комунистически такъв, уууу!
