На последното заседание на правителството министър-председателят остави настрана дневния ред и каза:

- Трябва да решим въпроса с въпросите! Наслушах се на изключителни глупости от страна на всякакви журналисти и хора. Не искам повече да ми говорят така.

Никой от министрите не обели и дума.

- Не може непрекъснато да ме питат наистина ли съм закусвал филия с мас. Да, закусвал съм, и не една, а по три филии, край, точка, повече няма да отговарям на този въпрос! Или да ме питат яде ли се асфалтът. Не, не се яде, точка. Никога повече, ясен ли съм!

Всички си мълчаха много правилно. Той продължи:

- Или пък все говорят, че у нас няма гражданско общество и това било нещото, което ни крепи нас. Било вредно за демокрацията, за устоите на държавата. Нали се срещам с гражданите, като режа лентите на инфраструктурата и разните обекти, които откриваме денонощно, хората се радват и ни обичат. Ние строим и градим в най-световната криза, а онези ме питат глупости. Не може повече така!

Министърът на вътрешните работи вдигна ръка:

- Колеги, по нареждане на премиера ние направихме обстоен анализ и изготвихме списък с въпросите, които не могат да бъдат задавани на министър-председателя ни. Второ - категорично отхвърляме всички тези глупости, че у нас няма гражданско общество. Прегледахме списъка с конкретните имена, с които разговаря премиерът - това са министрите, представителите на нашата парламентарна група, различните директори и началници на службите по места. Всички те са граждани, това е доказано. Ерго, премиерът е прав, че у нас гражданско общество има и той активно комуникира с него.

Премиерът попита:

- Знае ли се на кого у нас може да казваме гражданин?

Вицепремиерът пъргаво докладва:

- Тъй вярно, господин премиер! У нас гражданин е всеки, който ни подкрепя, който се радва на нашите успехи и винаги гласува за нас. А - ние със сигурност знаем това - вие винаги разговаряте точно с такива хора. Затова спокойно може да кажем, че у нас има гражданско общество. То расте спокойно, усмихнато, ведро и щастливо. Така затваряме устата на опозицията и разните организацийки, които с крокодилски сълзи са се загрижили за страната ни.

Премиерът попита:

- Може ли да приемем постановление, с което да обявим параметрите на това общество? И че това е официална държавна политика - освен инфраструктура, спортни съоръжения и други обекти, ние активно строим и гражданското общество в страната ни.

Гражданинът министър на вътрешните работи бе готов с отговора си:

- Можем да приемем постановление за развитие на гражданското общество. Разработили сме критерии по пол, възраст и расова принадлежност за това кой може да се причисли към това общество.

Министърът на културата поиска думата:

- Извинявам се, че се намесвам, но онези, които не отговарят на нашите високи критерии, какви се явяват? Селяни ли?

Министрите видимо се оживиха:

- Хубава работа!

- Нека да има и селяни сред нас, трудно се става член на гражданското общество!

Министърът на вътрешните работи каза:

- Колеги, въпросът е изключително сериозен. Всеки, който отговаря на нашите високи критерии, ще е член на гражданското общество. Другите ще се стремят към това и ако покрият изискванията ни, ще ги извадим от единия списък и ще ги прибавим към другия, лесно е, имаме опит. И само тези, които са в списъка на гражданското общество, ще могат да задават въпроси на премиера. Но това ще бъдат точно определени въпроси, които няма да го дразнят никак.

- Да обобщим - рече премиерът, - изготвяме постановление на МС за развитие на гражданското общество у нас. Възлагаме на министъра на вътрешните работи контрола и изпълнението му. И повече не искам да чувам по никакъв повод, че у нас демокрацията е в опасност. Както и не искам да чувам вече глупави въпроси. Ясен ли съм?

Гражданите министри отговориха дружно:

- Тъй вярно, господин премиер!